За тормоза, смесицата и въртенето

Чел съм, че най – доброто определение, което сте си дал е музикант. Още ли е в сила?

- Не бих си дал определението музикант. Не смея дори да се наричам музикант. В края на краищата съм актьор, но ми е драго да чувам, че ме признават и за музикант. Разбира се зная, че съм примитивен в свиренето с цигулка. Не съм виртуоз, нямам техника, липсва ми школовката, която имат големите музиканти. Мога да кажа, че пригаждам уменията си към музиката или обратното. Внимателно следя реакциите на приятелите ми музиканти, които ме слушат как свиря. От реакциите им съдя, че има нещо в това мое свирене, което прилича на истинска музика, ала наивно възпроизведена. Забелязал съм, че често се смеят. Аз се радвам на това, защото си казвам, че свиренето ми може би е и смешно, и сантиментално и драматично едновременно. Не би било лошо да е така. Аз искам да е така, но дали е така бог знае! Но нали има и художници примитивисти.

Как ви действа музиката във филмите?

- Ще кажа какво ми се върти в главата за музиката във филма. Установил съм, че като гледам американски филм съм равнодушен, дразня се от разни хватки типични за киното им, от поведението на актьорите, от режисьорските решения – кино – лунапарк. Но лека– полека се увличам в сюжета и идва момент, в който се просълзявам и трогвам. Почвам да се чудя какво става - във филма клише до клише, а аз се трогвам... И разбирам, че това е от музиката. Американците владеят перфектно хитрият трик, на нужното място, когато актьорите във филма заговорят с шепот, с полутон, за интимни неща, точно тогава да пуснат една хлъзгава музика. Толкова хлъзгава, че ти неизбежно се хващаш. Става ти мило, мъчно, малко сладко… Намирам това за подъл трик! Подъл, но успешен. Щом и аз, който ги гледам резервирано се ловя. Аз лично смятам, че най – добрите филми са тия, в които въздействащите сцени са без музика. Това е истинското постижение на кинематографиста!

Променило ли се е нещо в българските кинокомедии?

- Уви, гледал съм внимателно само комедиите с мое участие. Като опит за “чиста комедия” възприемам “Господин за един ден” на Волев. Като го гледах сега наскоро останах неудовлетворен от себе си. Едно време си казвах не съм лош. Обаче. Тодор Колев се справя чудесно и наистина е смешен. За моят персонаж (бирникът – б.а.) си казвам: “Има нещо смешно, но не е достатъчно”. Чувствам, че е беден на подробности, можело е още... де да знам. Човек гледа винаги субективно, когато той самият е на екрана. Иначе, като ме срещат по улицата, ме тупат по рамото.

Копродукциите не се ли явяват една възможност за съществуването на киното ни?

- Да, разбира се! Това обаче затруднява, защото изисква страхотно упорство и търпение. Сценарият се превежда на минимум два езика, искаш субсидии от няколко държави. Необходимо е да пратиш сценария до сценарни комисии в чужбина. Трябва да търсиш протекции, връзки... Затова съм си мислил колко фанатизиран трябва да е един режисьор, колко трябва да е вманиачен в делото си. Има случаи, когато минават години до започването на снимките. Как издържат толкова? Ако се случи на мен най – вероятно, като дойде времето за снимки ще бъда изтощен, ще ми е изтощена идеята - няма да е актуална вече. Не е леко, но се възхищавам на тези, които изтърпяват и накрая снимат филма си.

Чужденците, които снимат у нас, като какво използват актьорите ни – добри професионалисти или евтина работна ръка?

- Смесица от двете – евтина работна ръка, която си върши работата много сръчно.

Участвал ли сте в такава продукция?

- Да, няколко пъти. За пари! Напоследък – не. Получих покана за един наш студентски филм. Веднага се съгласих!

Има ли хубави български филми сега?

- Не съм ги следил ревностно. Мнозина ме срещат с въпроса: “Защо сега не се правят български филми като преди?”. Отговарям, че тогава филмите са се гледали в друг климат, с други изисквания и зрителите са се радвали на други неща. Оттогава критериите са много променени, защото настъпи свободата на избора. Преди сме се радвали на казаното “зад кадър”, метафорично изказаната, за ония времена, дръзка мисъл. От филмите, които съм видял напоследък разбирам, че не сме се научили да разказваме, не можем да правим история във филма. Чувствам, че в мисленето има нещо ограничено, забелязвам бедност на въображението, няма полет. Усеща се кога един филм е литнал, а родният ни такъв е все нещо спънат.

На същото мнение ли сте и за актьорската игра?

- Ние зависим неимоверно много от режисьора. Като гледам актьорите ни стигам до извода, че са малко режисьорите ни, които знаят така да ги изтормозят, че да излезе истина на екрана. Миговете на истина се раждат само от особения контакт между режисьора, актьора и оператора.

Да не би да липсват таланти?

- Таланти има, но само талант не достига. Трябва да знаеш много. Нужно е учене в качествени училища, където е натрупан богат кинематографичен опит, защо не и в чужбина. Нужно е обучаването при майстори, да работиш с тях, докато усвоиш този вече така усложнен занаят - кино. Някои ще кажат, че проблемът е в парите. Да! Киното е свързано с много пари, а особено в бедните държави това е мъката. Но от друга страна, като си помислиш, има такива нискобюджетни продукции, които ни взимат акъла... Как става това?

Все пак оптимист ли сте за киното ни?

- Не съм голям, защото виждам колко е трудно с парите. Но идват млади, които нещо знаят, дръзки са. На изминалия “София Филм Фест” видях, че има добри, но като си представя какво ги чака... Не знам.

Нахлуването на американското кино. Приемате го като наказание или по – скоро, като поука?

- Това е беда, от която няма спасение. Те владеят перфектно киното – атракция. Това се харесва на зрителите и виждам, че няма отърване. По цял свят. Най – големи приходи имат щатските продукции. Дори в страни, където са настроени скептично към киното им. Това е!

Как се отнасяте към критиката?

- Преди я четях. После дойде момент, в който се отказах да я чета. Когато е лоша те покрусява, когато е хвалба, може да те разтури. Имало е доста случаи, когато ме е обърквала. Приятели ми казват “Добър си!”, а критиците пишат обратното, или премълчават.

Какво ще кажете на младите актьори, които тепърва започват в тази сложна ситуация?

- Че се захващат с една доста мизерна професия. Зависят от толкова хора. В ръцете са на режисьора, оператора, художника и кой ли още не. В театъра също. Въпреки, че там си уж по – свободен. Не всички се въртят около тях, а всъщност, тях ги въртят. Но погледнато реално това важи за всяка една професия... Тогава?