“Малко лудост ни трябва ...”

Между 27-ми август и 4-ти септември във Варна за първи път се провеждат едновременно фестивалите “Любовта е лудост” и “Златна роза”. В двете най – големи зали на Фестивалния комлекс се прожектират над петдесет български и чужди продукции, обединени в няколко панорами. В състезателната програма на дванадесетото издание “Любовта е лудост” присъстват две български творби, а двадесет и шестата поред “Златна роза” е повод да бъдат показани много нови и стари български заглавия, филми на БНТ и премиерни ленти за голям екран. В допълнение, организаторите на двата фестивала са дали заявка за много наситен културен фон – нови книги, изложби, концерти, атракции ...

Именно тази година, голямо внимание привлече фактът, че две така различни събития протичат заедно. Както професор Александър Грозев обясни на пресконференцията преди откриването на “Златна роза” и “Любовта е лудост”, причините за това сливане са три. На първо място, грехота е да се разпиляват обществени средства и да се финансират два отделни фестивала, които съществуват в едно културно пространство. Второ, Варна е все още онова любимо място за сбирки на хората от изкуството. Най – силният довод обаче е свързан с горчивото признание, че българското кино е изгубило публиката си. С удвоено самочувствие, тези фестивали се превръщат в платформа за обръщение към всеки зрител.

По-възрастните варненци все още си спомнят международните фестивали на Червенокръстките и анимационните филми, а също така и имената на киносалоните, превърнати преди десетина години в бинго-зали. Днес, за цената на еднo DVD под наем, всеки може да гледа филм, селектиран за “Любовта е лудост”, а срещу сумата за наем на видео-касета – заглавие от “Златна роза”. Тази година, маркетинговата стратегия е заложила отново на системата “с покана”. Освен за колорит и класа, гостите на фестивала очевидно са в позицията и на силен мотиватор за много зрители да посетят прожекции на български заглавия, вече излъчени от БНТ, или на “касови хитове”, отдавна разпространявани в Интернет. От друга страна, прави впечатление и все по – дискретната реклама на “Златна роза” и “Любовта е лудост”. Огромният транспарант, винаги окачван над входа на ФК преди откриването на поредното фестивално издание, е заменен с реклама на бира.

Все пак, организаторите на двата фестивала потвърдиха, че са получили солидна подкрепа от фирми-спонсори, община Варна и Министерството на културата. Въпреки техническите и организационните препятствия, традицията с червения килим и духовия оркестър на Морско училище привлича много варненци поне в първия ден. Независимо че тази година вниманието беше поделено с пищна ромска сватба в хотел “Черно море”. Препълнените зали при прожекциите на родни филми обаче могат да убедят всеки скептик, че съотнасянето на нашата с международната продукция е реалност. Така неусетно автографите, усмивките, ежедневните пресконференции под формата на дискусии и букетите за любимите български актьори създават едно истинско фестивалното настроение.

Вдъхновени от този успех, гостите на “Любовта е лудост” и “Златна роза” дискутираха коя да бъде следващата крачка. Творци, критици и журналисти се обединиха около две идейни насоки – поддържането на постигнатия ритъм и привличането на младите зрители в залата. Потенциален интерес към българската кинематография съществува, но той до голяма степен се запълва с оплаквания, безпаричие и черногледство.

Сега, след приемането на задължителната квота в новия Закон за филмовата индустрия, погледите са обърнати към младите автори. За всички е ясно, че за съвремените ни проблеми трябва да се използват нов кино-изказ и нови медии. В този смисъл, фестивали като “Любовта е лудост” и “Златна роза” пълнят залите и създават очаквания.