Балчик –> бидон и предизвикателствa

Наскоро приключи второто издание на международния студентски филмов фестивал в Балчик. Този така амбициозно стартирал кино фестивал залага на тенденцията да развива и популяризира студентското филмово творчество сред различни култури..

В рамките на пет дни публиката придоби представа за какво мислят и какво снимат по света и у нас учeщите кино. Млади хора от цял свят показваха с много хъс идеите си, коментираха и съизмерваха работите си – макар и неразбрани понякога, усилията им заслужиха уважение. Състезателната програма включваше около 80 късометражни ленти, разделени в три категории: игрално, анимационно и документално кино. Така може да попаднеш или на шедьовър, или на невероятна измислица. Въпреки кратката анотация към всяко заглавие, изборът какво да гледаш е руска рулетка.

Филмите от “Camera Obscura School of Arts” (Тел Авив) демонстрираха истинска зрялост с качествената актьорската игра, естетските търсения и съвременната тематика. Неслучайно “Америка” на Сигал Модречи получи Голямата награда. Разказът за двама братя над 50-те, които са пред осъществяване на мечтата си да посетят САЩ, развива страхотно темата за компромиса и взаимоотношенията между близките. Другият израелски представител, “Отровени”, извежда на показ ценностите на младите в съвременна действителност “там”. Филмът е комплектован с подходяща музика, отлична актьорска игра и свеж монтаж. Това се оказа повече от достатъчно, за да отнесе наградата на публиката. Последният, “Прослушването” въпреки недостатъците си, впечатли със забележителната енергия на изпълнителите в него.

Ако говорим за лични предпочитания, с удоволствие бих добавил “Прозорец” от Московския ВГИК. Разказ с неочакван край, с много изпипани детайли – визуални и драматургични. Очевидно психоаналитичният подход е все още на мода. Пример: ”Обществено / Лично” на Кристоф Бел от “Universidad del Cine”, Буенос Айрес. Филмът разглежда едновременно обществената и лична съдба по време на политическата нестабилност в Аржентина от началото на века. Журито го определи като най-добър филм.

Успешната смесица между фантазия и реални исторически факти донесе наградата за сценарий на документалния “Ленард Аделт – мъжът, който избяга от Бог”, също аржентинско производство. Най-добър анимационен филм стана “Натупаната реклама”. Наградата за операторско майсторство получи Шарлот Кристенсен за “Аз, паякът”. И двата филма бяха с марка “National Film & TV School – Бийкънсфийлд, Великобритания.

Българската следа ще се запомни с несполучливите опити да се вместят в една история всички проблеми на съвремието ни (явно от малки така ги учат! бел. ред.) Е, да – с напъни за оригиналност, липса на новаторски идеи и кинематографично умение се отличаваха не само българските филми. Въпреки това за най-добър документален филм беше обявен “Бургас на Таралежков” на Д. Таралежков, продукция на “Бидон Филм” – студенти, завършили НБУ. Те се представиха с още няколко творби, от които внимание заслужават “Рокстар” и “Лайфстайл (скици от село)”. За “Бургас на Таралежков” зрителите коментираха, “че е разказано по български и звучи по нашенски”. На вмъкнатите кадри от любими наши филми, публиката реагира със здрави аплодисменти. Всички бидон_филми бяха пълни с цветни персонажи, с живо социално чувство и с особения ни национален хумор.

Наградата на “Бояна Филм” отиде при “Животни” на Николай Тодоров, НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”. Авторът се отличи с добро владеене на изразните средства, умел усет за водене на разказа и автентична атмосфера. Призът бе връчен лично от Евгени Михайлов, който заедно с Ицко Финци компенсираше липсата на “звезди”.

Ицко Финци дори взе участие във филмовата инициатива “48 часа предизвикателство” – атракцията на фестивала. Петнадесетина екипа трябваше за два дни да създадат филм, дълъг не повече от пет минути по зададено условие, различно за всеки състав. Всички дейности по писане на сценарий, заснемане, музикално оформление, монтаж трябваше да се вместят две денонощия. Дори създателят на инициативата, Джони Одбол, се включи в начинанието. Получените творби не достигнаха кой знае какви висоти, но имаше и попадения, чиито елементи бяха добре изпипани. Такъв беше победителят: “Тайната на лодката” на студенти от ЮЗУ ”Н. Рилски”, Благоевград. Внимание заслужаваше и “Писмото на съдбата”, където по невероятен начин се преплитаха мистика и ужас. Ето тук с гордост отбелязвам, че почти всички наши 48-часови филми засенчиха творението на Джони Одбол.