Киномления
18 дни -> 62 филма -> 5 зали
Има какво да се пише за новата формула на Киномания. От тази година за подготовката на фестивала отговаря изцяло екипът на Срефан Китанов. Може би и затова Киномания заприлича на София Филм Фест – като програмна концепция, маркетингова ориентация и рекламна стратегия. От показно за блокбъстър хитове, есенният кино форум се превърна в кошничка с бонбонче за всеки. Имаше вечерни прожекции, които обираха мултиплексната тълпа, имаше и безплатни панорами, достъпни за всеки, който иска да гледа алтернативно кино. А+ за добре направения уебсайт със съдържателни и интересни рецензии.
“Уникалният киномаратон” (както шаблонно и многократно наричаха тазигодишната програма) беше компилация от холивудски и анти-холивудски фаворити, от класически и екзотично непознати ленти. Многократно се наблегна върху факта, че 34 от представените заглавия няма да бъдат показвани повече на български екран. Голяма част от тях обаче циркулират отдавна в интернет free-тата и то с много добро качество. В този аспект може да се коментира много за морално остарялата практика да ни продават само подбрани филми, месеци и дори години след премиерата им. В условията на съвременното пиратство, потенциалната киноманска публика гледа най – новите творби още в първите им дни. По този начин, панорами като Киномания привличат една доста разглезена публика, очакваща задължитения набор от звезди, визия, звукови ефекти и пуканки. Разочарована от интелектуалната реалност, тази публика напуска възмутена и с обещанието че повече няма да дава пари за простотии.
Затова пък тази година имаше и специализирани мероприятия за закоравели сноби като нас. Семинарът “Ново начало за "алтернативното" кино” събра собствениците на кино салони, продуценти, Медиа Деск представители, ЕВРОИМАЖ. В няколко елегантни и ефективно организирани работни сесии, заинтересованите от субсидирането / разпространението на европейско кино получиха информация и материали. Гордост за НАТФИЗ “Кр. Сарафов” беше 4-тата научна конференция “Старо кино – нови медии – нови зрители?”. За три дни коференцията обедини “обичайните заподозрени” – тесен кръг специалисти по кинознание, изкуствознание, културология, социология, медии. Главният организатор на Киномания, Стефан Китанов (също КЗ възпитаник), присъства на тези събития, каза по няколко думи за бъдещите си творчески планове и “хвърли своебразен мост” между света на лъскавите фестивални партита и отрудената кино-реалност.
Рамка за Киномания бяха две български заглавия. С все още свежо самочувствие от “Златна Роза” 2004, за откриването и закриването на 18-тата световната панорама бяха прожектирани “Изпепеляване” и “Откраднати очи”. Интересен паралел между двете произведения е идеята за историческа дистанция. Очевидно българското кино все още не може да изчерпи темата за преоценката на миналото ни. Ново обаче за продукцията ни е размахът, с който са заснети двете заглавия, PR кампанията около тях и изобщо съвременното им самочувствие. Един приятно-оптимистичен край :-)