“Мила от Марс” ІІ

...

- За кого е предназначен филма: на пръв поглед само младите хора могат да усетят този тип кино, за кого всъшност е заснет “Мила от Марс”?

За мен, на първо време, но само защото трябва да се тръгне отнякъде. Когато се произвежда нова газирана напитка, първо се определя таргет-групата и после спрямо желаната аудитория се компилират съставките на напитката. Може би това важи за сапунените сериали, холивудските продукции на конвейер и разни “телевизионни продукти”, но с Филмите, вярвам, не е така. Или поне с тези, които са искрено съзадени вследствие на неотложната необходимост на авторите им да ги създадат.

От друга страна, един филм се прави за хората, обратното би било арогантно, защото кино-производството е скъпо. Така че и “Мила” е за хората, но за хората, които аз харесвам. Независимо от възрастта им. Но тези мисли идват на втори план. На първи е искреността на първия порив – на необходимостта да разкажеш конкретна история. След това, в момент, в който сценарият е вече факт, си задавам въпроса: приятелите ми ще го гледат ли? А хората които уважавам? Учителят ми, проф. Стайков ще го хареса ли? Вследствие на тези въпроси се роди втората версия на сценария, в която се появи линията с марихуаната, с лошия Алекс, някои от ретроспекциите, повече връзки между героите и т.н.

Аз правя тестове по американски модел и на етап сценарий, и на етап груб и фин монтаж. Всички копия на сценария бяха подвързани накрая с по няколко листа “читателски тест”. Така че в един момент ми беше много ясно какви хора като пол, възраст, вкусове, професия и възраст кои неща харесват и не харесват в историята. Това ми свърши огромната услуга да не снимам неща, в които тогава се бях вкопчила като удавник, а сега ми се струват пълни глупости. Но сега ми е лесно да ги видя, тогава бях много потънала в материята, без никаква дистанция и тези читателски тестове всъщност ми дадоха моята дистанция, дефинираха моята публика. С повечето се съобразих, с някои не, но с пълното съзнание какво и на кого не държа да се хареса. Адски полезно упражнение. Болезнено, но полезно като ваксина.

За втората вълна тескове, на етап постпродукция, екипа ми се смееше, защото често ги измъчвах със “скрининг тестове” в къщи, като ги карах да попълват далеч по сложни въпросници с оценки на герои, епизоди, финал и т.н. Пак по американски модел, канех и “представителни изадки от обикновени хора” – така наречената “потенциална публика”. След като се съвземеха от потреса “кво пък е това сега” и “кви са тия луди”, тези хора също попълваха тестове. Отстрани изглеждаше доста смешно, но е абсолютно безценно. И държа да поясня, че това няма нищо обща със сбирка на колеги приятели на прожекция и разговор след това. Защото паметта на автора е избирателна и след 5 дена той или тя ще помни само това, което му/й изнася. Затова тези срещи трябва да се записват и след това да се обсъждат от режисьора и монтажиста.

Докато работех 4 години в рекламата, правехме подобни фокус-групи за различни продукти и услуги, с модератор, в изолирани помещения, които наблюдавахме през полицейско стъкло и всичко се записваше на видео. Оттогава знам как прегледа на заснетия материал не е това което си спомняш по памет и понякога е обратното. Така че това е моя метод и аз държа на него поради факта, че един филм се прави за хората и с мнението на хората трябва да съм наясно (не задължително да се съобразя, но да съм наясно!) на всеки един етап.

И не съм съвсем съгласна, че само младите могат да усетят този тип кино. Или ако това е вярно, то познавам някои твърде млади хора на напреднала възраст.

- За фолклорността / дизайнерската визия в “Мила от Марс”: страхотно впечатление правят във филма сценографските акценти – как ти помогна художественото образование за тези стилни решения?

Първо имам страхотен човек от екипа – Грета Великова, която беше художник на филма, костюмограф и гримьор – постави нещо като олимпийски кино рекорд.

По отношение на художественото образование – много ми помогна, защото голяма част от “сценографските неща” фигурираха в още литературния сценарий. А други “сценографски неща”, които открих на терен, произведоха сценарни промени. Например църковният трон, на който се повива бебето, произведе епизодите с яденето, там където Мила се чувства изоставена спрямо детето, намирането на крепостта на Даскала (Асен Блатечки) ме накара на пренапиша изцяло неговия образ и последната 1/3 на сценария. Преди да открием крепостта с Румбата (отг. Оператор), Даскала живееше в овчарска колиба и беше бивш рокаджия.

Аз държа на интерактивността. Държа да стоя отворена, искам “живота” да ми подскаже решенията. Вярвам, че животът има най-голямо въображение. По този начин постъпих с локациите, по такъв начин работя и с актьорите.

- За музиката: най – накрая бг филм със саундтрак и то наистина слушаем – как точно подбра музиката за филма?

С маниакална настойчивост. Приятелят ми, по стечение на обстоятелствата - основен продуцент на “Мила от Марс”, е меломан, има много и всякаква музика. Повечето от музиката избрах още докато писах сценария, а голяма част от сценария написах благодарение на избраната музика по следния начин:

Слушам музика, когато имам нужда от помощ – да измисля образ, да си доизясня даден епизод, за визуализиране. Тогава музиката ми дава тон. Методът ми е да открия кое парче отговаря по дух на това, над което работя. После го луупвам безброй пъти, в продължение на часове, докато ми се изясни картината и мога да напиша нещо.

Епизоди, написани на конкретна музика, си “дръпнаха” тази музика и във филма. Герои, които формирах, слушайки “тяхната си музика”, си останаха с тези теми и във филма. Добавих и някои неща благодарение на музикалният ни продуцент Катя Атанасова, която е и прес-аташе на филма.

Имам късмет, че имам много приятели музиканти, имам късмет, че Катя има още повече, имаме късмет, че в България живеят и творят страхотни музиканти и че поне тези, с които се срещнах, пожелаха да участват в един дебютен филм!

Имах неприятности само веднъж, с Авеню Продъкшън, които близо година ме лъгаха, че ще ми дадат евтино, “като за студенски филм”, правата на едно парче на Исихия, докато стигнах до фин монтаж и вече не можех да го махна от филма. Тогава ми поискаха 3 000 или 4000 лева само за излъчванията в България. Но аз се запознах със самите музиканти, които се оказаха изключително готини пичове, които имат техен си проект – група “Чакръг”. Те до такава степен харесаха идеята за филма, че ми дадоха други 3 техни парчета. Имам интерес и за в бъдеще да работя с тях.

А на мястото на махнатата Исихия, моят незаменим приятел, джазмена и композитор Румен Тосков написа музика по картината, като в американските филми, спазвайки всички монтажни акценти. И стана по-добре.

- За клип – монтажа: можеш ли да си представиш “Мила”, разказана хронологично, равно и подредено?

Не мога и не искам.

- За малките реклами: правят впечатление кратките моменти, в които камерата се фокусира върху дадена марка – за умишлена реклама срещу спонсорство ли става дума или за “специални благодарности” реализъм?

Нито за едното, нито за другото. Просто фокусирането върху малки и незначителни предмети смятам, че отговаря на крайното състояние на амок на героинята в този момент. В такива моменти човек забелязва ненужни неща по най-детайлен начин. Психологически това се обяснява с бягство от проблемите на момента.

- За “Илюзии” от Ричард Бах: как така попадна в “Мила от Марс”?

Преди години пътувах с тази книга за баласт. Аз така си го наричам. Винаги, когато пътувам ми трябва определена книга за “баласт” - да не хвръкна. Или за противотежест. За няколко години това беше “Илюзии”, а Мила в този филм ми прилича малко на мен и на това, което си спомням от годините, когато носех за баласт “Илюзии”. Та така :)

- За филмовата критика: обръщаш ли внимание на различните отзиви за “Мила”?

Мила от Марс има любопитни отношения с критиката. След София Филм Фест, въпреки участието ни в конкурсната програма и първата ни награда, критиката не излезе с нито едно редченце за филма. Все едно не се беше случил. Внезапно станахме любимци на ежедневната преса, на всякакви новинарски, лайфстайл и други издания и медии, но нито един критик не писа за филма. Пет месеца. Честно. И аз бях доста шокирана от този факт.

Чудех се дали не им се случихме много внезапно. Дали критиката е със забавени реакции. Опитвах се да мисля, че няколкото любими мои критици и сериозни кинаджии бяха заети по други изяви около феста на Кита и не бяха гледали филма (както и се оказа).

Ако се върна на един от предишните ти въпроси за многото интервюта, които съм приела, мисля, че в този момент го правех предимно, за да се убедя, че все пак сме се случили и съм благодарна на журналистите, които се оказаха с по-бързи реакции и сетива от критиците.

Български филмови критици започнаха да пишат за “Мила от Марс” точно пет месеца след премиерата и след като вече беше неизбежно. Когато жури с председател Майк Лий награди филма като най-добър от региона и с още една специална награда, когато получихме пет награди на Златна Роза. Когато най-известните световни кино-издания като Screen International, Screen Daily, Variety излезнаха с положителни рецензии за “Мила от Марс”, както и около 2000 сайта в Интернет (само през септември, сега са повече).

Мисля, че съм най-развълнувана от определенията на критиците Вера Найденова, Янко Терзиев и Дебора Иънг (Варайъти).

- Tова прехвърляне към документалното кино може ли да се тълкува като “отстъпление” или е по – скоро “ново завоевание”, напук на критиката?

Първият ми документален проект “Смъртта и целият път обратно” е отпреди “Мила от Марс”, просто БНТ реагира бавно при подписване на договори и още по бавно при отпускане на субсидии. От сесията през 2002-ра, на която този проект спечели със, забележи, пълно мнозинство, само моят и още един филм още не са направени и нямат бюджет. Ние снимахме благодарение на продуцента на проекта, Димитър Гочев от “Камера”, и вече сме в пост-продукция.

Не знам защо ти хрумна, че документалният филм е отстъпление – аз намирам темата за много сериозна, важна и изключителна вълнуваща. И не мога да разбера защо да го правя напук на критиката? Критиката не може да има нищо общо с решението какво ми се снима. А за този документален филм решение взех още преди да напиша “Мила от Марс”.

Вече имаме и нов документален проект, с продуцента на “Мила от Марс”, който спечели субсидия на НФЦ и благодарение на НФЦ ще имаме шанс да го направим през лятото на 2005-та. Той е за ексцентрични млади хора и вярвам, че обратно на повечето документални филми, ще бъде интересен и за млада публика.