Съпруга. Майка. Престъпник.

Някои биха нарекли “Вера Дрейк” бавен, протяжен и дори скучен филм. Типично британски... Е, да си призная и аз се поизнервих малко към края на тези 120 минути. Но това май е причинено от факта, че напоследък си пълня главата само с разни забавни, бързи и неистово безсмислени холивудски ленти... След такова промиване на мозъка сигурно и Амели Пулен би ме накарал да се прозявам! Така че грешката в никакъв случай не е във филма, а по-скоро в приемника!

“Съпруга. Майка. Престъпник.” В тези три думи от tagline-a като че ли е събрано всичко, което разглежда сюжета на филма. Името в заглавието също показва, че два часа ще наблюдаваме битието на обикновената жена и ще чакаме необикновеното да преобърне живота й. И наистина - филмът започва съвсем спокойно. Представя ни мирното ежедневието на Вера Дрейк – мила жена от по-бедната, работническа класа. През деня тя посещава своите неспособни да се грижат за себе си съседи. Помага и в поддържането на по-богати домове. А вечерите си посвещава на сплотеното си семейство.

Действието се развива през 50-те години на миналия век в Англия. Време и място на закоравели морални устои - твърде остарели и неадекватни на промените в светогледа на младите хора. Нелегалният аборт е проблем, с който се занимават и църквата, и правосъдието. Хора, които познават проблема само от хроники, статистики и обвинителни актове, са готови с лека ръка да отхвърлят алтернативите и да осъдят извършителя без да се замислят.

Подбудите на Вера Дрейк са чисто безкористни. Тя никога не е взела и пени за действията си. За нея е недопустимо да иска пари от хора, изпаднали в такава безизходица. Тя искрено им съчувства, съпреживява всичко, което им се случва, защото познава техния проблем. Наясно е с чувствата, които тези момичета изпитват. Самата тя някога е била терзана от този страх. Но както тогава й е било помогнато да остави това в миналото си, така сега тя иска да избавя момичетата от тревогата и да им дава надежда, че този път не е еднопосочен. Те са способни да започнат живота си наново. Точно както тя е направила. Изградила за тези две десетилетия едно щастливо семейство, със здрави връзки помежду си, доволно от своя скромен живот, тя няма какво повече да иска. Но точно когато са пред прага на поредния миг на споделено щастие – сватбата на дъщеря й, съдбата решава да разтърси подредения им живот изцяло.

Вера Дрейк е арестувана за незаконно извършване на аборти. Всичко се обръща. Второто сюжетно действие преминава на преден план и коренно променя настроение и отношение. Като че ли и самия образ на Вера е различен – сякаш гледаме друга жена в нейната кожа. Тя е сломена. И това се разчита във всеки неин поглед, всеки неин жест. Движенията й са забавени. Ходи приведена. Сякаш разкритата истина се е стоварила върху й и я притиска. Когато полицаите я карат да предаде инструментите си, няма и помен от жизнеността и пъргавостта й. Реакциите й са мудни. Тя бавно осъзнава, че светът й се е преобърнал. Животът й никога няма да бъде същия. Но най-лошото е, че е лишила и най-близките си от бъдеще. Тя ще причини болка на най-скъпите си хора и се страхува, че шокът, който ще им причини може би ще ги отдалечи безмерно от нея.

Действията на Вера Дрейк са недопустими за обществото, греховни за църквата, осъдителни за властите. Затова и този филм предизвика такива дискусии. И макар че след толкова години абортът отдавна е легализиран, тази тема продължава да вълнува. Всяка дискусия бързо прераства в спор. Проблемите за морала, за ценностите, за последствията в това действие продължават да глождят хората. Все още има такива, застъпващи тезата, за нехуманността на аборта. Наричат го дори убийство. Техните доводи са очевидни. Отнет е човешки живот

Този филм добавя и третата, малко дискутирана страна в този спор - за вината и жертвата. Каква е ролята на извършващия аборта? До колко той е инструмент в ръцете на бъдещата майка и какво за него е това действие? Прави ли им чистосърдечна услуга или ги използва за свои користни цели? Тук ни е представена монетата от всичките й възможни страни. Филмът ни обрисува Вера Дрейк и ни убеждава в безкористната й самоотверженост. Свидетели сме на загрижеността й към момичето, чиито живот е поставила неволно в опасност. Показват ни обаче и други осъдени за същото деяние жени, с много по-низки ценности от нейните, възприемащи съвсем спокойно факта, че са застрашили нечий живот. От друга страна виждаме и приятелката на Вера от детинство, която е и нейна посредничка в намирането на клиентки. Тя опорочава всичко, което Вера влага, цялото й желание за безвъзмездна помощ. А също така сме и въведени в подробностите на другия, не толкова подземен път към прекратяването на бременността, но също толкова нелегален,– срещу много повече пари и преминаващ през повече посредници – лекари, психолози, високомерни и незагрижени хора, за които това е поредния случай, от който ще забогатеят.