xFestival takes command

Моите първи впечатления от xFilm, database visualisation & live cinema.

Apr.23.2005 -> Mission to Earth в галерия Академия. Визуално нежна история за едно извънземно в обвивката на жена. За съжаление, в залата е прекалено светло и прожекторът не е на фокус, затова сядам срещу монира и гледам част от сегментите там. Задкадровият глас разказва цялата история отново и отново, на всеки 23 минути, но картините са различни всеки път. Все още не знам нищо за теоретичната идея зад тази инсталация, но ми се струва красиво.

Apr.24.2005 -> след преминаването през странно декорираното предверие към аулата на НАТФИЗ се чува дълбокият руски глас на Лев Манович. В залата има учудващо малко хора, повечето са от Художествената Академия. В центъра на тази камерна обстановка свети лаптоп на Apple. Преводът е невъобразим, затова се опитвам да се фокусирам върху английската версия, макар и произнасяна с лек акцент. Оказва се, че лекцията за Reality Mining вече се е състояла, затова Лев Манович започва да говори за Soft Cinema.

За основа на новия database narrative служи творчеството на Дзига Вертов и Питър Гринауей. В момента, зад обединението Database Imagery стоят имената на 21 творци. В единството на наратив и навигация се състои новия тип визуализиране на базите данни.

“Korsakow Syndrome” е първата демонстрирана инсталация, дело на Флориан Талхофер. База данни от movies, асоциирани с различни ключови думи. Докато тече първият клип, софтуерът търси други клипове, свързани със същата ключова дума, избира ги и ги подрежда в меню, където са готови за zapping. Съществуват най-общо два начина за представяне на наратива – единичен и множествен. От една страна, инсталацията работи като автоматичен редактор - базата данни е имплицитна система. От друга страна, ключова е потенцията на избора. В този смисъл, прозорецът може да се интерпретира като изразно поле.

Тук Лев Манович прави уточнението, че всяка организирана поредица от аудиовизуални факти може да се нарече наратив. До края на 19в. наративът е предимно визуален и конкретен. Тогава започват да се разработват нови изразни средства, повлияни от типологията на промишленото производство. Конвейерът е взет като модел за последователно извършвани контролирани операции. През 1936 Алън Тюринг разработва модел на компютъра като фабрика, finite state machine. Като система с вход и изход може да се разглежда и киното. Фактът, че процесите започват да се обработват не последователно, а паралелно, се превръща във водещ за новата модерна култура. Мишел Фуко нарича новата епоха “свят на едновременност”, а Годар смята, че светът е прекалено комплексен, за да бъде изразен само с един образ.

Зад Лев Манович текат неспирни кадри-цитати от Матрицата, Time Code, Minority Report, Blade Runner, Blow-up. Логично е във времето на модерна и постмодерна да съществува проблемът за семиотичното тълкуване на образа. Според Пърс и Дерида не знакът, а контекстът носи смисъл. В безкрайното движение от знак към знак се случва диалогичният жест на общуването. Днес обаче, в така нареченото “информационно общество”, смисълът се премества от знака към базата данни и не може да бъде фиксиран. Често отношенията конотат - денотат зависят от техническите средства.

За да проблематизира дискусиите около дилемата industrial setup / fact of art, Лев Манович демонстрира Bleeding Through: Layers of Los Angeles на Норман Клайн. Тази инсталация се занимава с конструирането и заличаването на обществената памет в Лос Анджелис. На пръв поглед, имаме прозорец с разказвач, в който самият творец ирае ролята на narrative agent. В интегрирането на линейна и интерактивна структура, в различните модуси на навигацията, представената история се превръща в интерфейс към друга история. Тук възниква проблемът с конструирането на последователността. От една страна човешкото съзнание е свикнало да възприема фактите в хронологичен, линеен ред. Човешките сетива са сами по себе си канал за предаване на информация, но с ограничен капацитет. От друга страна, интерпретирането на настоящето е свързано със спомена за миналото, а той подлежи на пренареждане, подобно на “Куфарите на Тълс Лъпър”. От тук се зараждат множество нови смисли, в духа на Анри Бергсон и неговата теория за паметта и в проблемното поле за метафората на съня, разработена от Фройд и Пруст.

Listening Post на Марк Хансен и Бен Рубин е доказателство за новата семиотична парадигма, при която носеща метафора е цялата база данни. Базите данни се наслагват една в друга като матрьошки, за да образуват ново смислово цяло. Затова и такава популярност добиват search engines от типа на Google. Тъй като не е възможно да се презентират всички бази данни в тяхната необятност, избират се само конкретни резултати. Човешкото съзнание не е в състояние да обхване всеки един резултат и се създава така нареченият fictional narrative, в който фактите се комплират в зависимост от индивидуалните предпочитания. Така, в тази data symphony се съзидава новата поетическа реалност.

Apr.25.2005 -> Live Cinema на Ханс Беекманс, има значително повече хора от вчера, виждам и познати лица от предишния ден. За съжаление, някой непрекъснато влиза и излиза.

Още през 19в. Рихард Вагнер е разработвал идеята за синкретично изкуство, das Kunstwerk der Zukunft. В началото на 20в. с появата на дада, сюрреализма и футуризма, се снимат първите абстрактни филми. Норман Макларън започва да се занимава с така наречената визуална музика.

През 60-те и 70-те години Стан Вандербеек разработва проекта си Expanded Cinema. По същото време стават популярни първите компютри и аналоговите синтезатори. В следващите 20 години ключови стават DJ и VJ фигурите. В края на 90-те прожекторите стават с по-достъпни цени и с по-добри технически параметри. Видео жанровете се развиват самостоятелно. С появата на лаптопите ситуацията се променя и DJ-ят вече не е централен персонаж. Появяват се video-sound artists, музиката и визията се превръщат в равностойни компоненти на изображението.

Ханс Беекманс е сред основателите на Resort Off и на проекта Live Cinema. Основният стремеж е да се обедини работата на video и sound творците по време на live set. Разбира се, парти-драматургията е съобразена с настроението на тълпата. От художествена гледна точка няма история - началото и краят не са съществени, те са само темпорално фиксирани. Тъй като тези инсталации са междинен жанр между артистичния пърформанс и клубната култура, все още трудно намират публика.

Накарая взимам един стикер от бюрото на лектора и първата ми работа, като се върна вкъщи, е да го залепя на вратата на хладилника.