след Кан / в КЕВА

Разговор с професор Вера Найденова

Разкажете ни накрато за структурата на фестивала в Кан.

Има една състезателна програма, с около 20 заглавия, и една паралелна, която се нарича “Особен поглед” – съставена е от филми, които са също хубави, но не влизат в първата група. Отделно има “Седмица на филмовата критика”, основана от Жорж Садул през 1962 година с девиз да представяме и подпомагаме младото, “странно и непредвидимо кино”.

В тази програма тази година беше нашият филм, “Върнете заека”. Той е кратък, много остроумен, но мисля, че можеше да бъде по-прецизно направен, по-изящен.

Как възприеха “Върнете заека” на Димитър Митовски и Камен Калев?

С много аплаузи, аз самата бях свидетел. Кан си има свой контингент от фенове, които са ерудити в по-голяма степен от журналистите. Състезават се с критиците по осведоменост, но са по-освободени. Именно феновете до голяма степен диктуват тенденциите. Организирани са, имат предимство при получаване на билети и тн.

Какъв по-особен дух носеше фестивалът тази година?

За мен това е фестивалът обединител. С риск да повторя това, което написах за ветник “Култура”, ще кажа, че дълги години Кан имаше проблеми с Холивуд, по формални и неформални причини. Холивуд например възприема Кан като прекалено елитарен. Смята се, че ако холивудски филм вземе награда в Кан, ще бъде бойкотиран от публиката. Ако не вземе – пак ще бъде бойкотиран. Фестивалът реши проблема, като изведе блокбъстърите извън конкурса. Кан все пак държи да показва цялостната картина на киното. От години наред в там са и “Междузвездни войни”, и “Матрицата”, и “Шрек”.

Лично аз не разбирам колегите, които казват: “аз холивудските филми не ги гледам”. През последните деситилетия силно се поляризираха филмите за фестивали (“авторски”) и филмите за широката публика (“комерсиални”). Има обаче разлика между комерсиално и меркантилно кино. Комерсиално е хубавото кино, което се гледа от много хора, а меркантилното е киното, което предварително прави компромис в името на лошия вкус, за да хване ниските слоеве от публиката. Върви на конвейер и много бързо се забравя.

Тази година приеха “Междузвездни войни” прекрасно и това е заслужено – той преобърна и естетиката, и маркетинга на киното. Джордж Лукас беше посрещнат като класик.

Харесва ли Ви “Епизод 3”?

Много. Не изключвам, както беше и при “Матрицата”, първите епизоди да са възприемани като по-загадъчни, а следващите да са по-достъпни, защото вече познаваме модела. Но в този епизод има такова въображение! Особено като се гледа на такъв голям екран, както аз го видях. Със супер картина, супер звук – Кан подновява прожекционната си техника всяка година. Не случайно, тяхната така наречена “техническа комисия” дава награда на филми, които експериментират с визията и със звука. Този приз компенсира липсата на награда за операторска работа, за звук, за декор.

Та същата тази комисия подновява залите и екрана, всико е по последната дума на техниката. Има отделна дигитална зала. Така че това е едно от предимствата на присъствието в Кан – можеш да видиш адекватни прожекции. Тук си позволявам да мисля, че е възможно част от нашите филми да губят при селекцията именно от техническа гледна точка, те просто не могат да достигнат тамошните стандарти. Разбира се, това е и само една от възможните причини. Не бива да си мислим, че е само тя.

Какво точно имате предвид?

Една селекция е много сложен процес, тя на първо място търси доброто качество. Но е въпрос и на политика, не груба и елементарна, в никакъв случай. Следят се световните тенденции, новостите. Тази година, например, забелязах следната особеност – Франция и изобщо Европа са решили да подпомагат киното-опозиция на печелившия Холивуд. Кан дава предимство именно на тези подкрепени от Франция и Европа филми. Това, разбира се, е един много тежък и продължителен процес. Никой не си прави илюзии, че ще отнемат касата на Холивуд, но е добре да се съживи алтернативното кино.

Стремежът е това кино да излезе извън фестивалите и да печели публика. Финансирайки и продуцирайки, Европа налага и теми. Продуцентите винаги са господари на процеса. Това, което са направили през последните години, е цялостно демократизиране на фестивалните, нека ги наречем “авторски”, стилове.

Днес френски, немски и английски продуценти подкрепят и американското независимо кино. Както например “Match Point” на Уди Алън - филм, който всички в Кан много харесаха. Той е по-динамичен, по-екшън, по-малко интелектуален от предишните му творби.

Изобщо, този филм заложи една тема, която се повтаряше и в другите. Не само тема, а и жанр. Темата за отговорността на бащата пред семейството, за морала, за вината и греховете. Доста от сюжетиет граничеха с мелодрамата, но тя навсякъде е овладяна от доброто майсторство. Така беше във филмите на Вим Вендерс, Джим Джармъш, братя Дарден...

Как ще коментирате Златната Палма тази година?

Мога да кажа, че всеки втори филм тази година заслужаваше Златна Палма. Но журито избра най-аскетичния, както през 1999 година Дейвид Кроненбърг отличи “Розета”, пак на същите автори. “Детето” е по-отворен, по-топъл и по-екшън, в контекста на социалния документализъм на братята Дарден. Тогава Кроненбърг избра “Розета” като антипод на своя стил, сега Кустурица направи същото. Неговите буфонади са толкова далече от този стил, но той постъпи като ерудит, който мисли за глобалната стратегия на киното. По същия начин наградиха преди години и “Слон” на Гюс ван Сант - за простата му документална форма и силния проблем.

Самият Джордж Лукас заяви в Кан, че повече няма да снима “Междузвезни войни”, че се посвещава на алтернативното кино, защото обича простите истории и документалността. По същата логика и Кустурица направи този жест. В едно интервю той каза, че в “Детето” има максимум изкуство върху минимум кинематографично пространство.

Голямата награда?

Получи я Джим Джармъш, чух че Кустурица много обича този режисьор и за него е било удоволствие да го награди, ако не със Златната Палма, то поне със следващия голям приз.

А другите заглавия?

Те бяха в същия ключ. Филмът на Кроненбърг на мен лично много ми допадна. И тук са смесени традиционните зрителски жанровете – мелодрамата, екшъна, трилъра... Авторските стилове обаче не се размиват, а се обогатяват от цялото това многообразие. Новият филм на Михаел Ханеке, “Скрито”, е много добър също. Все пак аз лично най-много харесах филмите на Ларс фон Триер (“Мандърлей”) и Вим Вендерс (“Не ме търси повече”). По принцип, не съм поклонничка на Вим Вендерс, но в последния си филм той се е освободил от интелектуализма си, от дидактичните си забежки и показа много амбициозна визия.

Тайванският филм (“Три времена”) е много изискан, мексиканският (“Битка в небето”) – доста натуралистичен, но красив. Другият филм, който работи в посоката на кино-езика, беше “Sin City” на Роберт Родригез и Франк Милър.

Как възприехте “Sin City”?

Много е интересен. Но някак си публиката там не го възприе. Тъй като в Европа не съществува комиксова култура, може би няма как да оцени този тип американски модел. Това е карикатура на клишетата, черна комедия, а и продължение на експресионизма от немското нямо кино.

Не ви ли се стори малко кичозен?

Той според мен пародира кича и не бива да се възприема така еднозначно.

Как бихте обобщили впечатленията си фестивала тази година?