Господин и госпожа Пит
Още със старта на заснемането си “Г-н и г-жа Смит” нашумя с това, че в него се снимаха двете най-горещи кино звезди, а именно Брад Пит и Анджелина Джоли. Непрекъснато в пресата излизаха пикантерии и други жълтинки около главните участници във филма, режисиран от Дъг Лайман. Очакванията бяха за касоразбивач, притежаващ качествата на продукция доста над посредствеността - гаранцията за успех бяха имената на Пит & Джоли + качествата на Лайман. Очакванията обаче не се оправдаха. Как се стигна до този шум за нищо:
През последните години Брад Пит се изявяваше като един от най-забележителните актьори на своето поколение. Кариерата му се отличава с впечатляващи и разнолики образи, като на серийния убиец в “Калифорния”, детектива в “Седем”, както и изпълненията му в “Боен клуб” и ”Гепи”. В “Господин и госпожа Смит” най-вероятно му пречи предъвкания, невероятно слаб диалог. В пълна сила това важи и за екранната му партньорка, носителката на “Оскар”, Анжелина Джоли. Тя самата каза, че вече не й е до кино, заради помощта, която оказва на бедните деца по света.
Това е достатъчен предлог защо тя само се мотае на екрана и нищо повече. А вече официално я именуваха като качествена актриса след“Луди години”. Изпълненията на двамата са доста под това, на което сме свикнали/очаквали да ги видим. Постоянното им присъствие в кадър и безспирното им следене от камерата изнервя, освен ако зрителят с нетърпение копнее да види някоя по-интимна сцена помежду им. Изпълнението на Пит и Джоли са като подарък за малко дете – лъскав и блестящ опакован, но приет с разочарование от получателя.
Името на режисьора Дъг Лайман, познат само на тесен кръг почитатели на киното, направи впечатление с появата на “Суингърс” (Swingers), излязъл у нас директно на видео през 1994-та. С него той веднага загатна за таланта си. Последва огромна крачка напред с осмиващата комплексите на младите американци комедия “Давай”(Go), минала незабелязано по кината ни преди шест години. “Давай” стана най-оригиналният младежки филм за години напред, съответно и най-силната лента в алтернативното кино въобще. Големите кино-компании му обърнаха внимание и той направи за “Universal” неангажиращия, но забавен шпионски трилър “Самоличността на Борн” през 2002.
Е, “Г-н и г-жа Смит” се доближава като стил най-много до “Борн”. Дъг Лайман изпълнява функциите на оператор във филмите си, досущ като друга звезда, дошла от независимото кино – Стивън Содърбърг. Присъща му е добрата и виртуозна игра на камерата. Човек, видял първите творби на Лайман, би очаквал сега оригиналност при направата на последната по начин, който ни кара да използваме ума си, а не да се оставяме по инерция в плен на филмовите клишета. Ала в “Г-н и г-жа Смит” клишетата взимат връх. С този блокбъстър Лайман разпердушинва на пух и прах представата, че e един от малкото кино-творци, които правят успешно комедии и реалистични филми заедно. Така че неочаквано добра комбинация от типа 2 в 1 тук не се получава. Филмът ще остане в историята със събирането на г-н и г-жа Пит.