Островът на клишетата

Обикновено за “летните хитове” се казват или общи неща или нищо. Нямах специални очаквания, когато отидох да гледам “Островът”, но попаднах на нов тип претенциозен екшън, който смесва елементи от любимите ми филми, без да постига някакъв качествен краен резултат.

След като през юни премиерните “Война на световете” и “Батман в началото” бяха засенчени от нелепите емоционални изблици между Том Круз и Кейти Хомлс, през юли месец трябваше да триумфират продуцентите на “Мистър и Мисис Смит”. Жълтата преса обаче изигра лоша шега на този филм – така рекламираният римейк на “Честта на фамилията Прици” затвърди правилото, че повторението е в роднински връзки със затъпяването. За съжаление, “Пътеводителят на галактическия стопаджия” мина по екраните почти незабелязан и неоценен. Изобщо, премиера през август винаги буди в мен асоциацията за отегчени от самите себе си зрители, които всъщност биха искали да са някъде другаде, само не и на кино.

Интересното е, че името на Майкъл Бей е свързано със значителни финансови успехи от предишните му проекти. С Джери Брукхаймер като продуцент режисира попадения от типа на “Скалата”, “Лоши момчета” 1&2, “Армагедон”, “Пърл Харбър”. Отделно продуцира “Амитивил” и новата франчайз поредица “Тексаско клане”. От своя страна, Мауро Фиоре е сред операторите, заснели шедьоври като “Тренировъчен ден”.

Нищо в “Островът” обаче не показва класата на създателите си, освен дизайнерската разработка на близкото бъдеще. Рекламите на MSN и Puma бяха по-скоро остроумни и не така натрапващи се, както в “Аз, роботът”. Темата обаче ще ви накара през цялото време да се питате “а какъв беше онзи филм, в който...” Аз се сетих за цял списък заглавия, от които сценаристите на “Островът” са заимствали с лека ръка: “Специален доклад”, “Impostor”, “Матрицата”, “Аниматрицата”, “Еквилибриум”, “Blade Runner”, “Гатака”, “eXistenZ”, “Ghost in the Shell”, “Реална фантазия” и най-вече – “THX 1138”.

Някои от кадрите в “Островът” са директен цитат на ранния Джордж Лукас, но от това съдържанието им не става по-добро. За съвременния зрител може да бъде шокиращ фактът, че преди 35 години авторът на “Междузвездни войни” е направил толкова дискретно красив и концептуален филм като “THX 1138”, който за една година прераства от underground студентска късометражка в mainstream пример за качествен Sci-Fi. Но докато етичната теза тук е положена в няколко пласта, в “Островът” липсва някакво философско задълбочаване. Оказва се, че за да оцелеят два клонинга в Лос Анджелис, трябва да се дадат много човешки и материални жертви.

Юън Макгрегър и Скарлет Йохансон в ролите на преследваните не са точно актьорите, които можем да си представим в подобна продукция. С типичната си британска невъзмутимост и школовка Юън Макгрегър изгражда с лекота образа на Линкълн, но без да се впуска в изпълнението на някакви сложни задачи. Скарлет Йохансон пък отдавна се изкушава от екшън амплоа, но някак си не изглежда убедителна, даже и изрусена. В резерв са лицата на Стив Бушеми и Шон Бийн, които макар и характерни, винаги си струват гледането.