Хотел, гарги...

Чудили сте се къде са гаргите от Враца? Командировани бяха в Попово на дървото до хотела ни. Събуждаха ни 5 дни в ранни зори, за да не би случайно да изпуснем някоя от прожекциите :-) Програмата беше плътна. Започваше се със студентско участие от 8:30h на НАТФИЗ и Арт Колежа. И продължаваше с филми – гледани и негледани, телевизионни продукции на БНТ, БТВ и пълнометражни филми. В следобедите имаше дискусии, представяне на книгите на професор Вера Найденова (дошла направо от Кан), откриване на фото-изложби на Канстантин Занков и Иван Цонев, посещение на паметнта плоча на Димо Коларов. А вечерите.. О, вечерите! Дискусиите се прехвърляха на масите на различни ресторанти. И всички опитвахме до опровергаем твърдението на една от милите организаторки: „Виното и ракията нямат свършване!”, но, уви, не успяхме.

И все пак дали от виното, дали от слънчевото време, всички се отпуснаха много бързо. И бих могла да твърдя, че всеки спомогна връзките между оператори и оператори, и оператори и критици да бъдат утвърдени - кой с каквото можа ;-) Доказвам това с интервюто на Диан Загорчинов – студент от НАТФИЗ, 5-ти курс, чийто филм „Хотел, гълъби” бе отличен с наградата на New Image.

Фестивалът в Попово тази година в три думи?

Кино, приятели, награди.

Кое те впечатли?

Впечатли ме организацията. Нито за миг не почувствах, че нещо не е наред, всичко беше ясно и подредено. Организаторите се грижеха за нас като за истински важни гости. Сърдечно им благодаря за това.

Кое те разочарова?

Това че нямаше съвместна дейност между операторите, която да ни провокира да комуникираме и да се опознаем, за да научим нещо ново. За млади хора като мен това е едно от нещата, заради които отивам на фестивал. Другото, от което не съм много доволен е качеството на прожекциите. Това е проблем и на други фестивали в България, но специално за този изображението в салона е от критична важност.

Кой не получи награда, но заслужаваше?

Харесвам как е заснет “Георги и пеперудите” – иновативно и смело. Мисля, че е най-добре заснетият български документален филм в последните години. Трябваше да бъде оценен с награда.

От какво още се нуждае фестивалът, за да повиши нивото си?

Мисля, че фестивалът може да стане по дълъг, така ще има време и за прожекции, и за съпътстващи демонстрации, дискусии и курсове. Чуждестранните гости са почти задължителни, за да можем все пак да си сверяваме часовниците със световните стандарти. Няма да е лошо да има и по-конкретни категории при награждаването – например трябва да има отделна награда за телевизионна и за кино продукция.

В програмата като че ли преобладаваха документалните заглавия. Защо?

По простата причина, че в България в момента се снимат повече документални филми – не са толкова трудни и скъпи колкото игралните продукции.

Срещата с кого ще помниш дълго?

Запознанството ми с оператора Виктор Чичов. Някой път се получава така, че на абсолютно непознат човек можеш да кажеш три думи, той да ти отвърне само с две и след това да се спогледате, без да говорите повече, сякаш знаете нещо секретно, нещо вече е споделено. Краткия разговор ми достави огромно удоволствие, но пък изпитвах леки угризения заради това, че Чичов все пак бе председател на журито. Не мога да пропусна и срещата си с теб, Нели, както и нажежените ни дискусии заедно с Мариана Христова и Петя Славова за филмите на фестивала.

С какво ще запомниш тези 5 дни?

С чудесната компания, в която бях по цял ден – познати оператори и приятели. Няма да забравя и награждаването, за мен беше голяма радост.

А Попово?

С операторите.

Какви са проблемите, с които младият оператор се сблъсква?

За мен като студент най-трудно е винаги преди снимки – страхът от непознатото, неувереността в това, дали ще успея направя нещо специално и издържано естетически. През същия период трябва да се занимавам и с организацията на снимките, което с две думи е звънене на приятели с безкрайни молби. Доста се изнервям, но за щастие всичко се успокоява, когато започна да снимам и нещата са вече в мои ръце.

Кои са твоите учители?

Най-много съм научил с четене и наблюдение. Чета редовно American Cinematographer - списанието на американската асоциация на операторите. Чета в интернет, обичам книгите и албумите за фотография. Останалото е внимателно гледане на филми (не само по веднъж) и наблюдение на светлината в ежедневието. Естествено, не мога да пропусна и наученото от колеги оператори и преподаватели в академията.

Коя книга четеш в момента?

Току що приключих “Фатален жребий” – малко книжле, но пълно с драма. Книгите ме вдъхновяват, защото визуалното ми въображение работи на пълен ход докато чета.

Последният филми, който те впечатли?

“Мачпойнт” на Уди Алън ме развълнува страшно силно.

Последната постановка, която посети?

“Ани Илков: Преселници от сънищата” в театър “Сфумато”, но това може би не се брои, понеже там помагах технически за прожекцията на видео филма, на който съм оператор. Преди това гледах “Процесът срещу Дон Жуан” в учебния театър на НАТФИЗ.

Ако можеше да си оператор на някое заглавие от световното кино до сега кое би си избрал?

Много труден въпрос. Може би няма да си избера нито един филм. По-скоро искам да снимам скромен филм, който да стане след това заглавие от световното кино. Филмите заживяват живота си от момента на първата си прожекция, не по време на снимки.

Какво би искал да заснемеш?

Винаги искам да снимам лица. По време на снимки нямам търпение да се стигне до близките планове. Приятно ми е да работя с осветлението в малки мащаби. Искам да снимам всички известни актьори, за да проверя доколко мога да ги покажа по характерен и нов начин.

Какво още имаш да учиш?

Непрекъснато мисля, че знам недостатъчно. За петте години в академията, мисля, че успях да науча “малките неща” в професията – как да осветя лице, как да композирам фигура в кадъра. Това, което ми е любопитно сега, са “големите неща” – например как се организира и снима пълнометражен филм. Организацията е доста скучна част от операторството, но без нея е трудно да стигнеш до момента, в който поглеждаш спокойно кадъра и изпипваш важните “малки неща”- например осветлението и композицията.

От тук накъде?

Надявам се да имам проекти, които да заснема хубаво. Може би ще се пробвам и за голямата награда “Златното око” някой ден!

p.s. Повече инфо за Диан Загорчинов можете да откриете онлайн.

Наградите бяха много – очаквани и изненадващи. Честито на всички!