Карибски интриги

Джони Деп, Бил Най, Кракен (или Крейкън.. Зависи от региона! Но както и да го кажеш все си е страшен) и секси вуду магьосница. Това е есенцията на Съндъкът на мъртвеца – филмът, който взриви бокс офиса още в първите си дни. “Карибски пирати 2: Сандъкът на мъртвеца” има от всичко по много. Много приключения, много насилие, много легенди, много пирати. Но тези два часа и половина минават сякаш наистина си на атракцион в Дисниленд. Е, малко зловещ атракцион.

И въпреки че обикновено сюжетът не е нещо основно за подобни хитови продължения, сценаристите са се постарали. И трите главни персонажа са развити поотделно със свои сюжетни линии, за да се запълнят очертанията, които бяха оставили в оригинала. Историята е заплетена. Всеки един от старите ни познайници си има своя мисия, с която се гмурва в приключения. Уил Търнър (Орландо Блум) трябва да вземе магическия компас на ексцентричния капитан, за да спаси годеницата си от лапите на сребролюбивия градоначалник. Тя от своя страна успява да се измъкне и се опитва да открие любимия си из необятния океан. А Капитан Джак бяга от зловещо митологично създание дебнещо из морските дълбини. И всичко това заради кървавия си дълг към капитана на призрачния Летящ холандец – Дейви Джоунс.

Младият ковач - Уил Търнър, не е загубил нищо от чара си и е все така наивен. Но тук имаме възможност да го опознаем по-добре, разнищвайки сложните взаимоотношения между него и баща му. Той го среща на прокълнатия кораб на Дейви Джоунс, където Бутстрап Бил изплаща дълга си и бавно се превръща в морско създание. Stellan Skarsgard получава шанса да блесне с изпълнението си на измъчения баща. За съжаление на много, Орландо Блум тук дори не е дразнещ. Той по-скоро безлично и механично успява да предаде своя персонаж. Самият Уил изглежда далеч по-несигурен отколкото в първия филм. Изчезнала е Искрата на смелост.

Елизабет Суон също е различна. Тя обува панталоните, грабва меча и си мисли, че може да завладее света. В следващия момент инсценира припадък, за да й обърнат внимание. Интересно, защо Кийра Найтли след номинацията си за Оскар за Гордост и предразсъдъци е решила да се върне към истеричните изпълнения със стиснати зъби. Но пък браво на нея, че е успяла да измоли Гор за сцена, в която се целува с Джони Деп.

Джак Спароу. Много хора ще гледат филма именно заради него. И няма да останат разочаровани. Но и нищо няма да ги изненада. И все пак Джони Деп съумява да използва до краен предел полето си за изява. Повече дори и от първия филм той фокусира изпълнението си върху физическата комедия със своето пиратско перчене, пиянски препъвания, откачено тичане и поклащане, и неповторимите му гримаси, които сякаш са извадени от класическа черно-бяла комедия. Ако го следите, когато е в кадър, дори и да е някъде далеч, смехът ви е сигурен. И въпреки че на моменти Джак е пълен гадняр, не можеш да го намразиш. Напротив. Личи си колко сърцато Джони се забавлява в ролята си.

Дейви Джоунс. Октоподобният капитан с щипки вместо ръце е господар на морето. Но освен това той обича музиката и някога е бил влюбен. Но загубвайки любимата си той изтръгва сърцето си и го скрива в сандъка на мъртвеца от заглавието. Хм, което много ми напомня руската приказка за Касчей Бъзсмъртни, който беше затворил душата си в железен сандък. Както и да е. И сега капитанът е посветил живота си на жестокост и злини към другите. Дори и към собствения си екипаж от морски деликатеси. Ако в Черната перла фаворит ми беше Деп, то тук на първо място поставям Бил Най. Тук, макар че всичко в зловещия капитан е компютърно-генерирано, изпълнението на актьора си личи ясно, изпълващо с величествена заплаха един достоен злодей.

Останалите персонажи също са пипнати до детайли. Интересна хрумка са завръщането на двамата пирати – плешивия и едноокия, които водят доста просветени разговори за смисъла на живота. Наоми Харис като Тия Далма е безспорна находка. Тя е една от причините, поради които третата част е така очаквана.

Макар че доста напомня на анимационен филм от серията Looney Toons „Сандъкът на мъртвеца” е по-мрачен, по-жесток, по-дълбок и оставящ много въпроси без отговор. Накрая те стоварва като шеметна въртележка, затаил дъх за „Завръщането на Дж...”, ъм исках да кажа за „At the World’s End”. А там ще видим още много стари знаменитости ;-)