Think Big

Освен обичайните летни удоволствия, тази година в прашната и обезлюдена София има още две lounge местенца за кино. Така както комплексите “Арена” наложиха специална култура за гледане на филми, и mall-овете предлагат нова концепция. Между шопинга и кафето човек може да се навре в малка зала със странни размери и да гледа всяко комерсиално заглавие. Но освен това в Cinema City има нещо, което досега определено не сме виждали – първата IMAX зала на Балканите.

Когато се говори за IMAX, винаги се използват много числа. Наистина, като параметри тази технология е впечатляваща, но за това може да се прочете на imax.com и mtelimax.com. За съжаление, почти навсякъде в българските медии се копират и публикуват едни и същи факти, без да се прави разлика между IMAX и 3D кино. Тези два метода за снимане и прожектиране имат свое собствено развитие, но се оказва, че комбинацията им дава оптимални резултати. Затова и от `80-те години насам 3D филмите се разпространяват предимно в IMAX зали.

Поради финансови и технически ограничения, средната продължителност на IMAX филмите е около 40 минути. Това предпоставя и сюжета им – предимно с документална тематика. В края на ’90-те години тенденцията е за завръщане към entertainment идеята и голяма заслуга за това има 3D киното. Освен че се снимат приключенски 3D заглавия като “T-Rex: Back to the Cretaceous” (1998 г.) и “Haunted Castle” (2001 г.), големите студиа решават да подложат на дигитално ремастериране специално за IMAX sci-fi класики като “Apollo 13”, “Star Wars Episode II: Attack of the Clones”, “The Matrix Reloaded”, “The Matrix Revolutions”...

През 2002 година “Treasure Planet” е първият пълнометражен филм, който се разпространява едновременно и в обикновените киносалони, и в IMAX залите. През 2004 година, с премиерата на “Polar Express”, тази практика се доказва като изключително успешна – филмът е разпространен в 3550 2D салона и едва 62 IMAX салона, но приходите от 3D версията носи 25% от общите приходи. “Superman Returns” е първият филм, пуснат по екраните в смесен формат, така че публиката в IMAX салоните гледа 3D кадри с обща дължина над 20 минути.

Разбира се, ще почакаме още доста докато филмите в България тръгнат с такива екстри. Нагласата на зрителите е, че гледат някаква панаирджийска атракция. Когато отидох да видя двете заглавия, които въртят вече повече от месец в Mtel IMAX, не очаквах много. Целият mall е чистичък и спретнат, а служителите – екстремно вежливи, но става дума за два 3D филма от `90-те години Все пак наистина преживяването си струваше - колкото и да беше елементарен сценарият на “T-Rex: Back to the Cretaceous”, в един момент усетих, че се опитвам да се мушна навътре в стола, само и само да не ме докопа тиранозавъра. Изобщо, тази технология би била перфектна за филми на ужасите :-) Сега чакам с нетърпение “Space Station”, но тайно си мечтая залата на IMAX да се използва по предназначение – за всякакви красиви, скъпоструващи и поп филми!