Филмова лента по пътя на коприната
два фестивала в залива на Анталия

През последото десетилетие Анталия се разви като забележителен средиземноморски курорт и заслужено получи названието Турската Ривиера - заради великолепното си крайбрежие, прекрасни плажове и респектиращи археологически обекти от античността. Неслучайно владетелят на Пергамското царство Атал ІІ създава града в началото на І век сл. Хр. тъкмо на това райско място, където шеметните скалисти планини се спускат стремително до морето, а огромният залив радва окото на всеки, зърнал го поне веднъж. И тъкмо тук, от 1964 година вече 43 пъти се провежда един от най-амбициозните кинофестивали в Турция. До преди две години под логото на "Златния портокал", който е и запазена марка на града Анталия, се провежда едноименният смесен кинопразник с отделен международен и национален конкурс. Но от 2005 под "знака на портокала" се роди новият Евразийски кинофестивал с определена амбиция да се впише като самостоятелно ярко събитие в цялостната днешна проевропейска ориентация на съвременна Турция. Новият фестивал използва вече натрупания богат професионален опит, добра организация, силен екип и широко медийно отразяване на стария "Златен портокал", и което е особено важно – разчита на неговия голям публичен интерес.

Евразийският конкурс по своята формула предлага сравнително малко заглавия – само 15 филма в официалната селекция, но затова пък и няколко много интересни паралелни информационни програми: “Земя и мечти” (17 филма от изток и запад, тук бе и нашето участие с “Обърната елха” на реж. Иван Черкелов и Васил Живков); селекция на критиката (8 филма, които се борят за отделна награда на присъстващите критици); много интересна подборка “Пътуване към далечния изток”; специална селекция “По пътя на коприната” с филми от средна Азия; отделна програма “Боливуд” с нови хитове от Индия; за баланс - “Фокус Германия” (11 нови немски филма); елегантен реверанс към френското кино с 6 нови заглавия; още няколко ленти под красивата формула “Средиземноморска вълна” и специални почетни програми за Кшищоф Киешловски и Норман Джуисън. Очевидно е, че като цяло такава богата програма в рамките на 8 фестивални дни, дава изключителна възможност на всеки професионалист да състави своя лична филмова селекция, а за хилядите зрители от Анталия и многото чуждестранни туристи Евразия 2006 бе изключителна възможност да попаднат в истинско филмово приключение. А живото присъствие на такива филмови величия като режисьора Норман Джуисън или звездата Фей Дънауей са истинско украшение за фестивала и разбира се, късмет за интервюиращите журналисти и страхотна примамка за хилядите зрители. А за младите кинематографисти в Анталия шанс се оказаха майсторските класове на толкова значими сценаристи като Луис Гардел (“Индокитай”, “Хималая”, “Изток – Запад”) и Мишел Феслер (“Фаринели”, “Походът на пингвините”).

Не бива да се учудваме, че както за първото издание на фестивала, така и през септември 2006 селекционерите целенасочено бяха потърсили нашумели заглавия и популярни имена – това има голямо значение не само за публиката, но и за държавните и други частни или корпоративни финансиращи институции, които очакват от подобно събитие висока възвращаемост – не обезателно финансова печалба, а много повече обществен престиж и положителна публична оценка. Затова си заслужава да се отбележи, че зад фестивала стои такава стабилна финасова и организационна структура като специализираният промоционален фонд към кабинета на турския министър-председател Реджеп Ердоган, помага още министърът на културата и туризма Атила Коч (който впрочем е родом от Анталия и това обстоятелство придава особено въодушевление на публиката и на организаторите). Не на последно място много присърце за фестивала работи градската община, която има солидни приходи от силния туризъм. Отбелязвам тези "задекранни обстоятелства", тъй като те имат огромно значение за подкрепата на подобно културно събитие и същевремено много точно очертават могъщите рамки на особено актуалната в момента национална идея за евроинтеграция. Впрочем, точно преди година – на 3 октомври 2005, Европейският Съюз обяви своето решение за започване на преговори с Турция и така Евразийският кинофестивал се оказава в центъра на събитията и напълно синхронен с голямата политическа стратегия.

За бъдещите издания на фестивала селекционерите биха могли да се ориентират по-активно към нови непознати филми и нови млади режисьори, главно от съседните на Турция европейски и азиатски страни. Така в селекцията биха могли да попаднат още интересни филми от Югоизточна Европа, Балканите, Близкия и Средния Изток, бившите съветски републики. Тогава идеята на фестивала да бъде своеобразен мост между Изтока и Запада, между европейското и азиатското кино, би могла да се развие особено полезно и продуктивно, а евразийската му формула да се запълни с енергично съдържание и дори да превърне събитието в своеобразен форум на младото кино от този географски ареал.

Въпреки безспорния притегателен център на международната евразийска програма, паралелният и доскоро основен 43-и турски национален фестивал, съвсем не остава в сянка – напротив, за присъстващите стотици журналисти, критици и фестивални селекционери от цял свят, новите 9 турски игрални филма бяха изключителна възможност за запознаване с твърде любопитни търсения на някои от най-известните режисьори, както и на непознати все още извън Турция млади автори. Без колебание за най-добър филм бе признат и от националното жури, и от чуждестранните гости “Съдба” на много интересния и талантлив режисьор Зеки Демиркобуз. В новата си лента със сюжет изпепеляващ любовен триъгълник той успява да съчетае в завидно художествено единство традиционният разказ на ръба на мелодрамата с много точна психологическа плътност и великолепни актьори (единият от тях – Уфук Байряктар, непрофесионален изпълнител, а иначе барман в малко истанбулско кафене). Филмът заслужено взе наградата “Златен портокал”. А световноизвестният Нури Билге Джейлан бе отличен като най-добър режисьор за “Климати”, вече получил наградата на ФИПРЕССИ в Кан 2006. Във филма Нури изпълнява и главната мъжка роля в партньорство със съпругата си - актрисата Ебру Джейлан. Филмът е деликатен психологически етюд за тънката линия на общуване и твърде крехкото, неустойчиво равновесие в емоционалната близост на партньорската двойка. Сред интерсните филми обезателно трябва да се отбележи “В очакване на рая” на сценариста и режисьора Дервиш Заим. Той предлага много любопитно наблюдение към “златния” 17 век на Турската империя и чрез съдбата на талантлив художник – миниатюрист, разсъждава за смисъла на духовното усилие и културния конфликт на таланта с установеното статукво. В този смисъл сюжетът на филма е близък до нашумелия роман “Името ми е Червен” на новия Нобелов лауреат Орхан Памук.

На този фон оправдан интерес предизвикват и другите два национални конкурса – за игрални късометражни филми и за документални. Оказва се, че те и като количество, и в качествено отношение, са определено постижение за турските кинематографисти, оставайки досега неоправдано извън вниманието на чуждестраните гости и журналисти.

Съвсем ново събитие в Анталия тази година бе организираният за първи път в Турция международен филмов пазар. Интересът към него изненада дори и домакините – отзоваха се над 200 компании от филмовата индустрия в света – производители, разпространители, собственици на киносалони. Контактите бяха както за закупуване на нови филми (16 сделки за филмови пакети, сключени в рамките на 3 работни дни), така и преговори за бъдещи копродукции. В този смисъл Анталия може да се окаже добра и перспективна нова кино-чаршия по стария Път на коприната. И тогава великолепният плакат на фестивала с опънатата като тънка копринена нишка филмова лента над земята и ловко балансиращите върху нея жонгльори от Изток и Запад, да стане наистина символ на много полезно и обещаващо културно партньорство в този стратегически регион.