3 години Info-Film.com!

Точно на 01.03.2004 представихме този сайт за първи път. Беше много забавно - съвсем внезапно решихме да напечатаме в Office 1 малки картички с интернет адреса ни и да ги раздадем в КЕВА, докато представяха сборника “Киното в процеса на глобализация”. И така, официалната част започна сред звън на чаши и звук от гладни кинокритици, а ние с Нели обикаляхме по масите като някакви нещастни сирачета и оставяхме цветни картончета до пепелниците...

Всъщност, историята започна малко преди това. Че искаме да имаме сайт, то беше ясно. Понеже аз работя в хостинг компания, някак естествено, всички ангажименти по организацията се паднаха на мен. И тук следва дълъг списък с благодарности:

• на батко Тони, който направи първия layout на сайта и нарисува картинката горе
• на Ники Дизайнера, който оформи сайта с менютата като работещ HTML срешу една кубинска пура
• на всички колеги от съпорта, които търпеливо отговаряха на моите глупави въпроси
• на домашния ми админ, който всеотдайно поддържаше сайта и форума в тези 3 години
• на всички, които ни потупаха по рамото поне веднъж и особено на професор Божидар Манов, който винаги ни е подкрепял

Сигурно тези излияния могат да ви се сторят забавно патетични - да се направи сайт е просто, но въпросът е какво ще се случи после. Много хора са ме питали дали това е личният ми сайт и защо, ако повечето статии са предимно мои, не го организирам като blog. Не че не съм се изкушавала от подобна идея, но ми се искаше Info-Film да бъде нещо като платформа за студентите по Кинознание. За моя изненада, повечето не проявиха никакъв интерес. Ако посещавате този сайт и се чудите защо текстът на заглавната страница се ъпдейтва толкова рядко, ами причината е много проста – няма текстове. Много от написаното стои под моето име, защото n на брой пъти съм измисляла теми в последния момент, след като някой обещан текст не пристигне след фиксирания deadline.

И наистина, човек трудно се мотивира да пише качествено и от сърце, ако не получава нещо в замяна. Ще ви кажа обаче какво получих аз – освен възможност за журналистическа акредитация на кинофестивалите в България, едно особено чувство за удовлетворение, че съм направила всичко възможно. Вярно, не избрахме най-вълнуващия и лесно запомнящ се домейн за сайта, за 3 години така и не си направихме лого, във форума няма много постове, но усещането да имаш собствена медия и собствено виртуално пространство – това няма цена. Не сме кандидатствали за някакви “проекти”, финансирането е изцяло мое, редакцията на материалите – също. Не сме обвързани с никаква институция (включително и НАТФИЗ, чийто ректор преди 3 години се изсмя, когато му разказахме за плановете си). Все така обичаме да гледаме хубави филми и да говорим за тях и може би някой от нас някой ден ще стане Сериозен Киновед, аз – надали.