Sax and violin
За София Филм Фест като че ли вече всичко е казано / написано. Награди, премиери, коктейли, звезди... С всяко издание суматохата става все по-мащабна, но съм сигурна, че тази година много хора, ще запазят един специален спомен – Вим Вендерс. Вероятно се различавам от повечето му фенове, защото първо прочетох "Die Logik der Bilder", после гледах документалните му филми и накрая събрах сили за игралните. Когато бяхме на 17 години и все още слушахме U2, Вим Вендерс беше онази култова личност, в която имахме нужда да вярваме.
Естествено, за десет години разбиранията ми за света се промениха значително. Въпреки това, пристигнах на пресконференцията оранжева от вълнение. Първото, което ме изненада, беше това колко е висок Вим Вендерс. Второто беше това, че се оказа типичен германец. Докато четях негови интервюта, правеше впечатление колко дълги и обширни са отговорите му. Може би, затова си го представях като дребен и напорист човек с дарба на оратор. След първата среща обаче осъзнах откъде идва онази характерна флегматичност на филмите му, онова небрежно отношение към екранното време и ритъма. Самият Вим Вендерс говори бавно, вглъбено подбира думите си и оглежда изпитателно аудиторията.
И на пресконференцията, и на лекцията в “Люмиер” не чух нещо различно от текстовете в последната му книга, “Усещане за място”, но това не ме подразни, дори ми създаде някакво чувство за уют и споделяне. Около мен беше пълно с хора, които са чели същите материали и са гледали същите филми. Всички се усмихваха по един особено замечтан начин и дори в очите на журналистите се четеше благоговейно възхищение.
Убедена съм, че всички присъстващи като мен носеха един невидим товар от идеи и емоции, както и неизказания страх от това, че могат да бъдат разочаровани. Вместо това, видяхме един много земен човек, който обръщаше касетките на диктофоните пред него, слушаше търпеливо и отговори внимателно на всеки въпрос. Той понесе с усмивка и обясненията в любов, и баналните фрази, и любопитството към личния му живот.
За европейското кино (27.5 MB)
Вим Вендерс е истински европеец, без да претендира, че е интелектуалец и без да се гнуси от масовата култура. Напротив, въоръжен с нейните открития, той обикаля по цял свят и не спира да наблюдава света с детска почуда. Чрез него открих градовете в Япония, музиката на Куба, тихата пустош на Америка, забравените режисьори, фотографията, киноманството, прецизността на немския език. Неговите филмови рецензии ме научиха да разсъждавам свободно и субективно. Спокойните кадри на филмите или фотографиите му са като мастилените петна на Роршах – всеки влага в тях каквото пожелае. Затова творбите му могат да се гледат многоркатно и всеки път човек открива нещо различно. За фестивала имаше и специален бонус - дигитално ремастерираната версия на “Париж, Тексас”, както и режисьорската версия на “До края на света”. Който е имал шанса да ги види и да чуе историите за това как са създадени тези филми, сигурно все още ходи като мен с отнесен поглед.
* Видео файловете са в .wmv формат. Всички филмчета са заснети и обработени от Георги Георгиев.