Кан на 60 години

Ще запомня 2007-а година с това, че успях да осъществя една дългогодишна мечта – да съм част от фестивала в Кан, един от най-престижните световни филмови фестивали. Всичко започна уж на шега – подадох си документите за какндидатстване пред ДАМС (Държавна Агенция за Младежта и Спорта), организаторите на българското участие и зачаках резултата. Мина доста време, докато получа най-вълнуващия e-mail, че съм одобрена да замина като представител на България, от страна на младежите, на фестивала в Кан.

Кан...? Не само невероятен град, който притежава особена атмосфера, но и средище на световното кино за десет дни. Ако оставим настрана очарованието на града, хората и природата, тази година между 16 и 27 май малкото крайбрежно градче беше в светлините на прожекторите на световните медии и дестинация за всички кинозвезди (Джродж Клуни, Брат Пит, Анджелина Джоли, Леонардо ди Каприо, Мартин Скорсезе, Джейн Фонда, Емир Костурица и ред други). Организаторите на Фестивала се бяха погрижили тазгодишното издание да бъде по-специално от всички останали, защото кнофорумът празнува своя шейсети юбилей, но фестивалът не беше носталгично ориентиран към изминалите години, а с поглед към бъдещето. Това като че ли най-добре отразяваше плакатът – букет от известни кинотворци, които обективът на Алекс Маджоли беше уловил в скок. Метафора на скока в бъдещето, един фестивал с традиции и минало, но смело ориентиран към утрешния ден. Интересен подарък за рождения ден на Фестивала бяха подготвили трийсет и пет световноизвестни режисьори (Тео Ангелопулос, Дейвид Кроненбърг, Аки Каурисмаки, Абас Киаростами, Ларс фон Триер...), от пет континента и двайсет и пет страни. Всеки от тях беше заснел триминутно филмче за това как му въздейства киносалона – място, което събира всички кинолюбители по света пред големия екран. Този проект, озаглавен "На всеки своето кино", даде възможност с трйсет и пет индивидуални творби, всички заедно, обединени, да поздравят Фестивала за неговата достолепна възраст.

Освен различните секции на Фестивала и пазарът на филми, който всяка година се разраства, бяха организирани редица събития, допълващи празничния характер на събитието. По повод юбилея бяха поканени шейсет младежи от всички държави членки на Европейския съюз. България, като нов член на ЕС, също имаше свой представител, в мое лице. Освен множеството филми, които трябваше да изгледаме, всеки ден имаше организирани срещи с професионалисти от сферата на киното – режисьори, продуценти, сценаристи – със селектиран филм в Кан. Контакът с тези хора не само ме обогати професионално, но и ми помогна да определя мястото на българското кино в европейската културна рамка.

Филмите селектирани за участие на Фестивала разглеждаха предимно социално значими проблеми, които вълнуват съвременното общество. Един от ярките фаворити на филмовия фестивал беше награденият със Златна палма, филм на румънеца Кристиан Мингиу "4 месеца, 3 седмици и 2 дни". Не остана незабелязан и любимецът на публиката Емир Костурица с новата си типично по балкански разказана история, филмът "Обещай ми това". Така дългоочакваната трета част на "Бандата на Оушън" като че ли разочарова многобройната публика, защото липсваше развитие на характерите и персонажите, а това създаваше усещането, че филмът е сглобен от отпадналите части на предишните две серии. Наградата на младежта спечели израелския филм "Посещението на духовия оркестър", който впечатли младежкото жури с разказаната история и отлично заснетите кадри. Като цяло филмите във всички секции бяха много добре подбрани - всяко произведение изживя своя звезден миг на слава и заслужаваше да бъде в състезтелната програма. Селекционерите и организаторите на Фестивала се бяха погрижили да задоволят жаждатата на зрителите за качествено кино.

Паралелно с всички органзирани мероприятия и срещи, всеки можеше да се включи в редакционния екип на списанието "Mas y Mas", което излизаше всеки ден по време на Фестивала, на организацията NISI MASA. Едно успешно мероприятие, в което почти всеки от младежите се включи със статия, интервю или снимка на броя. Едно от най-вълнуващите преживявания повреме на Фестивала пък беше урокът по кино на Мартин Скорсезе. В продължение на два часа режисьорът разказваше за своите филми с нотки хумор, които отлично се вписваха в създадената атмосфера. На моменти урокът беше прекъсван от откъси от филми на режисьора, след което Скорсезе обясняваше как е достигнал до идеята за определен кадър или режисьорско решение.

Спонтанната среща с Фани Ардан, една от любимите актриси на Франсоа Трюфо, също беше едно от незабравимите преживявания на фестивалното настроение. Заедно си спомнихме за един от най-добрите на филми на Трюфо, "Съседката", в който тя играе и обменихме мнение за представените филми в Кан. Тази кратка среща ме зареди с енергия и жажда за още качествено кино.

На Фестивала не доминираше състезателния характер, а усещането за една среща на най-доброто кино от всички краища на света. Да бъдеш в сърцето на един от най-престижните световни фестивали е незабравимо изживяване, което доразвива качествата ти за анализ и чувството за критичност към някои произведения, помага ти да откриеш мястото си сред всички професионалисти от кинобранша и не напоследно място да намериш много нови приятели, с които да обмениш опит и мнение.