Хари Потърпевши

Този месец ХП-истерията достигна своя апогей по две причини – от 11-и юли по кината се разпространява "Хари Потър и Орденът на феникса", а на 21-и юли излезе последната седма книга от поредицата. Филмът счупи бокс-офис рекордите за премиерни приходи на голям екран и на IMAX. А интернет се напълни със снимки на деца и възрастни, които трескаво прелистват "Harry Potter and the Deathly Hallows" в нощта на 20-и срещу 21-и. "Хари Потър" отдавна се превърна в печеливш франчайз, който накара милиони хора по света да си припомнят удоволствието от четенето. Такива отрудени студенти като мен обаче нямат време за фентъзи литература, затова мога гордо да заявя, че не съм пропуснала нито една серия. Ако подхождате към екранизациите без очаквания и предразсъдъци, със сигурност ще се забавлявате много, най-вече защото Това Изобщо Не Е Филм За Малки Деца.

Вероятно поради факта, че не гледам телевизия, изоставам на тема графично насилие или просто съм била дете прекалено отдавна, но ми се струва, че "Хари Потър и Орденът на феникса" е страшен дори за някой тийнейджър на 12-13 години. Режисьорът на петия епизод, Дейвид Йейтс, продължава линията на Алфонсо Куарон и е сгъстил доста боичките. Специални поздравления за избора на полския оператор Славомир Идзиак, който е работил първо със Зануси и Кешловски, а впоследствие снима класики като "Гатака", "Блек Хоук Даун" и "Крал Артур". В надписите присъства също името на Пол Харис – хореограф (точно така) на битките с магически пръчици...

Филмът печели точки и заради сценария. За ужас на Истинските Фенове и за моя радост, доста второстепенни сюжетни линии са отпаднали. В първите четири филма Стив Клоувс е адаптирал книгите с помощта на авторката Дж. К. Роулинг, но тук неговото място е заето от Майкъл Голденберг. Предишните филми, особено първите два на Крис Кълъмбъс, страдаха от манията да онагледят буквално всеки параграф, което е абсурдно. Който има желание и време, може да сравни в wikipedia.org разликите между литературната основа и екранизацията, но неслучайно "Хари Потър и Орденът на феникса" е най-краткият филм досега по най-обемния роман от поредицата.

Приятно е да видиш тримата главни актьори, вече поизраснали и наистина "играещи" своите роли. Сигурно цялото това налудничаво внимание им идва в повече, отговорността им е много сериозна. Не искам да си мисля какво би се случило, ако до 2010-а година (когато на екран трябва да излезе последният филм) някой от тях реши да последва примера на Бритни Спиърс. Въпреки, че сигурно в студиото отдавна са им направили клонинги, за всеки случай xaxa! Все пак, от всички техни интервюта, които прочетох или гледах в YouTube.com, като че и тримата са стъпили здраво на земята и се опитват да излязат извън щампата на "Хари Потър". Най-характерен е случаят с Даниъл Радклиф, който дебютира на уестендска сцена в "Еквус".

За останалата част от cast-а можем да благодарим на Дж. К. Роулинг, която продала филмовите права на Уорнър Брос с изричното условие, че за продукциите ще бъдат ангажирани само британци, освен ако драматургията не изисква друго. Няма такава наслада – да гледаш първокласни британски актьори (повечето от тях с огромен театрален опит) в малки шаржови роли. Имелда Стонтън и Хелена Бонъм Картър като че ли не полагат никакво усилие, за да се впишат в готическата атмосфера. Не им отстъпва и начинаещата Ивана Линч като Луна, която определено успява да изглежда странно.