Шивачките Александра, Виолета и Елен

10 октомври 2007 г. Препълнена зала в столичния мултиплекс "Арена". Помещението не може да побере всички поканени и някои остават разочаровани. Сред насъбралото се множество се открояват три красиви млади дами, към които е насочено цялото внимание на медиите и на гостите. Красивите жени са Александра Сърчаджиева, Виолета Марковска и Елен Колева – главните геоини в новия български филм "Шивачки". Откакто се занимавам професионално с кино, за пръв път съм свидетел на премиерата на български филм да се съберат толкова много хора! Дали защото все още има оптимисти за българското кино или защото всеки от тях е дочул предварително, че филмът има завидни кинематографични качества? Желаещите да видят филма на Людмил Тодоров, бяха толкова много, че веднага усетих нотка гордост в себе си, от факта, че български филм може да събере също толкова зрители, колкото и един всеки холивудски блокбъстър.

Непретенциозното заглавие "Шивачки" дава ключа към филма. Злободневна човешка история е разказана елегантно, без натрапчиви изводи и маниерно боравене с камерата и актьорите. Трите млади момичета, дошли от малък провинциален град, принудени сами да изкарват прехраната си, попадат ту в комични, ту в трагични ситуации, които на екрана следват една след друга. Този похват не дразни зрителя и не нарушава драматургичната цялост на филма. Брилянтно изграденият сценарий притежава всички компоненти необходими за доброто развитие на историята, която на финала отправя "намигване" към зрителя и го оставя да разсъждава над съдбата на трите девойки дълго след финалните надписи. В "Шивачки" Людмил Тодоров е успял да изгради цялостни образи, които имат свой живот преди началото на филма и продължават да живеят и търпят развитие в зрителското съзнание след финалните кадри. Персонажи, които като че ли всеки от нас познава отнякъде. Ако не и трите, то поне една от тях.

Трябва да се отбележи една от основните заслуги на филмовата творба – персонажите на трите момичета в големия град претърпяват развитие от началото до финала на произведението. Всяка една от тях преминава през различни ситуации-изпитания, като това помага да прояви различна черта от характера си. Подобни адекватни реакции на заобикалящата ги среда помагат на зрителя да надникне във вътрешния им свят и така да ги почувства по-близки. На пръв поглед всяко от младите момичета е строго изградена индивидуалност, която чувства и реагира. На едно второ ниво на филма откриваме идеята на сценариста, че трите млади момичета са колективен образ, който в критични ситуации реагира по различен начин. Всяко от момичетата като че ли е отделна част от характера на човек. Сценаристът не ги противопоставя като образи, а ги допълва, като всяка от тях има правото да избира своя начин на живот. Не само професията и родния град е общото между момичетата. Свързва ги и идеята да дойдат сами в София, за да си изкарват хляба; дългогодишното им приятелство и не на последно място – тяхната невинност и непорочност.

Персонажите във филма не са разделени на добри и лоши, както е в повечето български филми, а даже напротив. Всеки е не по-малко добър и в същото време лош и ироничен. Много умело режисьорът е успял да редува емоционално заредените сцени с хумористични, изпълняващи ролята на драматургични паузи. Зрителят има нужда да осмисли какво се случва на екрана. Освен трите млади момичета, които могат да бъдат разгледани като един общ образ, другите персонажи също допълват общото звучене на филма със своя колоритен характер и комични ситуации. Двете двойки, с които живеят шивачките, им помагат да изразят по-силно своя характер. Всеки от епизодите е отлично конструиран и притежава индивидуална вътрешна завършеност, но едновременно с това е и неразделна част от цялостната композиция на филма.

Прави впечатление, че във филма режисьорът не показва грубо и натрапващо голото женско тяло и сексуалните сцени. В "Шивачки" сексът е загатнат, окото на камерата е доловило само най-чувствените детайли, като нищо не е показано грубо и директно. Единствено еротиката в отношенията между двете голи тела е ясно доловима. Операторската работа също е издигната до майсторство. Камерата успява да улови всяка нотка от променящото се настроение, всяко трепване по лицето на персонажите, а отлично композираното осветление спомага за внушението на филма, като допълва чувствата на персонажите. Камерата бавно се приплъзва между актьорите, не натрапва присъствието си в силните ситуации и зрителят свиква с нейното присъствие. Колкото и силни чувства да показва, филмът не е груб и режисьорът е решил да използва меката цветова гама, плавните движения на камерата и асоциативния монтаж. Все кинематографични подходи, които правят филма качествено произведение с подчертана лиричност и качества на добро европейско кино. "Шивачки" е новото българско произведение, което може да се конкурира с всяка световна продукция.

Смело мога да заявя, че филмът на Людмил Тодоров е творба със завидни качества, което връща надеждата, че българското кино не е отминала вълна. Този филм, а и други от последната година, като "Пазачът на мъртвите" и "Маймуни през зимата" вдигат високо летвата на българското кино и го правят конкурентноспособно на световния филмов пазар. Филмът "Шивачки" е от ранга на качественото европейско кино, което може да бъде разчетено благодарение на лиричния почерк. Този филм е не само изключително събитие на българския киноекран, но и блестящ старт за младите актриси Александра Сърчаджиева, Виолета Марковска и Елен Колева. Всяка от тях брилянтно изпълва образа, който пресъздава и ни кара да вярваме в него безрезервно. Професионален филм, който може да повишава самочувствието на родната кинематография и българския зрител.