Киномания фест

Досега никога съм посещавала толкова много прожекции от Киномания. Програмата беше наистина много амбициозна и включваше всички заглавия, за които сме чели в последните години, но досега не сме имали възможност да видим. Луксозният каталог обедини филми, които предизвикаха фурор на последния фестивал в Кан (например “Персеполис”), актуални есенни премиери (подобно на “През вселената”, “The Darjeeling Limited” и “Контрол”) и такива стари любимци като “Cashback” и “Г.О.Р.А.”, които отдавна са с култов статус в българските торенти. Имаше дори семпла българска селекция с два нови проекта - документален на Адела Пеева и игрален на Владимир Краев. Честно казано, направо не знам какво ще гледаме на София Филм Фест...

Няма какво да се лъжем, Киномания съществува единствено благодарение на факта, че дистрибуцията в България западна трагично. Не че няма публика за авангардното кино, но ако изключим НДК, моловете и Арена, в момента киносалоните дори в София се броят на пръстите на едната ръка. Ако преди години есенната панорама е била единственият шанс за много зрители да видят “западно” кино в условията на умерена цензура, днес залите се пълнят, защото отново живеем в културно затъмнение, но сега – наложено ни с нашето информирано съгласие.

Интересно е да се наблюдава как фокусът на програмата се изместваше с всяка изминала година и откакто екипът на Стефан Китанов пое грижата за Киномания, тя се превърна в есенна версия на София Филм Фест. Някак липсваше обаче фестивалната публика. Сайтът беше много изчерпателен, но неадекватната програмация изигра лоша шега на доста филми. “Приказки от Землемория” се показа в ранния следобед, което беше навело на мисълта много родители да доведат децата си. Имаше съвсем малки деца, които дори не можеха да четат субтитрите, но съм сигурна, че всички страховити моменти ще се запечатат завинаги в съзнанието им. Незнайно защо, “The Darjeeling Limited” беше показан без “Хотел Шевалие”. В Първа зала на НДК пък ключовите прожекции бяха от 19 часа. Едновременно с това, заглавията, които бяха програмирани за тази зала, предразполагаха публика в активна възраст. Дори обявеният за панорамен хит “През вселената” в Първа зала предизвика много вяли чувства, доста зрители напускаха салона мърморейки. Кой съвременен работещ човек може да успее да се придвижи през София, за да купи билети и да гледа филм в този час? Динамичният стереотип на хората се променя, с това се измества и prime time за прожекциите, може би е време някой да се замисли върху този въпрос.

Друг проблем беше цената на билетите. На почти всички прожекции, на които присъствах, преобладаваха млади хора, между 25 и 35 години. Голяма част от тях отдавна не са студенти и сумата от 7 лева за билет ги кара да се ограничават в избора си. Да, толкова струва и цената за комерсиална прожекция в моловете и Арена, но там първо техническото качество е несравнимо по-високо и тези комплекси предразполагат към приятно прекарване на вечерта, докато зъзнейки в Дома на киното човек често горко съжалява, че не си е внесъл шишенце с бренди. Да, имаше отстъпки за закупуване на повече билети, но те важаха само за едно кино.

Предвид липсата на адекватна журналистическа рефлексия и това, че в почти всички медии се появяваше дословно прес информацията, подадена от PR-щаба на Киномания, според мен е време да се спрат десетките акредитации на хора, които не се възползват от тях или поне не дават признаци да имат собствено мнение за филмите, които гледат. Техните места могат спокойно да се преотстъпят на онези, които наистина биха посещавали прожекциите и съпътстващата програма. Наскоро попаднах на сайта на Солунския фестивал и бях впечатлена от членските карти, които се предлагат онлайн. Притежаването на CineKartaF означава не само свободен достъп до фестивалните събития, но и целогодишни отстъпки за редовни прожеции (премиери и панорами), за фестивалното кафене и фестивалния каталог. При положение, че все виждам в залите едни и същи лица, кога ли най-накрая някаква подобна концепция ще се зароди и в България? Ако някой постави началото, това може да бъде само Стефан Китанов, тъй като той организира двете най-сериозни филмови събития в София, Киномания и София Филм Фест, ръководи Дома на киното и също така притежава собствена продуцентска и разпространителска компания.