За Hitman и други работи

Има една много сериозна причина Централна гара в София вече да не е толкова неприветливо място – през пролетта на 2007 година там се разхождаше в целия си блясък Агент 47. Докато наблюдавах снимачния хаос и гледах слабоватия Тимъти Олифант в лъскаво черен костюм като погребален агент, си мислех, че сигурно има някаква основателна причина старата хиена Люк Бесон да се ангажира като продуцент в този проект. Въпреки че отпадна идеята Вин Дизел да изпълнява главната роля и голяма част от снимките бяха в България, все пак "Хитмeн" се оказа доста сполучлива екранизация на видео игра. Бюджетът му е скромен за продукция от такава величина – 33 милиона долара, но 20th Century Fox успя да си върне вложението още в първите седмици след премиерата. Съдейки по критиките, много от феновете на играта смятат, че филмът е провал. Според рейтинга в IMDB обаче, аудиторията от жени под 45 години е дала по-висока оценка от мъжете. А това е много силен маркетингов коз за продължения. И още приходи. За наш късмет, това е първият филм заснет в България, получил такова разпространение. За да разбера как се работи в толкова мащабна продукция, се обадих на Боримир Илков (по-известен като Боно), който участва в екипа на "Хитмeн" като асистент-режисьор. Ето какво си говорихме на чаша български ром:

- Представи се накратко :-)

Казвам се Боримир Илков, на 30 години съм. Професионално се занимавам с кино вече 5 години, работя по кинопродукции и реклами. Работя като втори втори асистент-режисьор или трети, зависи от системата. Дължа тази работа на моя пряк началник, Красимир Хазърбасанов. Той работи като първи асистент, така че двамата сме екип.

- В колко филма си участвал досега като асистент?

Все си мисля да ги преброя, някъде около 15 може би.

- "Хитмен" ли беше всъщност първата толкова голяма международна продукция, по която си работил?

Всъщност, аз започнах с "летящ старт" в "Спартак" през пролетта на 2003 година. Това е един от най-скъпите филми, правени в България. Имахме по 800 статисти на ден. Общо взето, тогава не успях да обърна много внимание на самото кино, защото това 800 човека да са ти на главата, не е малко, ние се занимавахме само с масовката.

- В IMDB пише, че си бил on-set production assistant в "Спартак"?

Да, по американските стандарти позицията на такива като мен е PA (production assistant). Те могат да работят и към асистент-режисьорите, и към самата продукция, т.е. към организаторите, както ние казваме в България.

- Значи, по твоята класация "Спартак" си остава най-голямата продукция, която си снимал?

Мога да кажа, че съм работил главно в големи продукции - масови филми, като да кажем "Договорът" с Морган Фрийман и Джон Кюсак. Той беше също доста скъп. Както и "Хитмен", който сега нашумя. Вероятно "Хитмен" е първият филм, който е представил България по този начин, с прожекции по цял свят.

- Да, около "Хитмен" наистина много се шуми, защото е по една страшно популярна игра. Много се коментираше факта, че премиерата се измести с около 6 седмици. Изобщо, създаде се голяма PR кампания.

Проектът за "Хитмен" е относително стар. Мисля, че развитието му е започнало още през 2003 година, отчасти е продуциран от Вин Дизел, който е трябвало да играе главната роля, но са възникнали някакви проблеми с другите продуценти. Затова филмът е направен основно у нас – за да може снимачният период да е евтин и кратък. Ако се снима другаде, трябва много сериозна организация, а в България подготовката на "Хитмен" беше много кратка. Не мисля, че е била повече от 3 месеца. Нашият екип специално работи по подготовката около месец.

- В какво точно се изразяваше подготовката – тази, в която ти си участвал?

Асистент-режисьорите се занимават с подготовката на снимките като организация, държат се връзки с отделните звена, подава се информация кой какво трябва да направи, всичко се тества предварително, ако някой трябва да тренира – тренира. В "Хитмен" имаше доста каскади и за първи път имах възможност да участвам в конструирането им, което беше много интересно. Колкото до кастинга, той беше на втори план. За някои роли не беше известно кой ще ги изпълнява, даже не се знаеше дали актьорите ще са българи или чужденци.

Почти през цялото време работихме съвместно с френския екип асистент-режисьори и процесът беше доста добре организиран. Филмът също мисля е сполучлив.

- Да, и аз съм на това мнение. За мен специално е интересно – "Хитмен" е сниман на три континента, с огромен екип сътрудници, а режисьорът Ксавие Ген е дебютант в света на голямото кино. Доколкото знам, този французин е успял да спечели вниманието на студиото с факта, че е истински фен на играта и е искал да представи една много мрачна визия, предпочитал е филмът да бъде с R-рейтинг, тоест да бъде забранен за зрители под 17 години без придружител. Изобщо, как се усещаше неговото присъствие на снимачната площадка?

"Хитмен" е вторият пълнометражен филм на Ксавие, но време снимките първият още не беше монтиран. Така че ние нямахме почти никаква информация за него като професионалист. Като човек беше изключително приятен и разбран. Като отношение към филма – да, усещаше се голямото му желание да реализира тази екранизация, но от друга страна се усещаше и това, че никога не се е занимавал с толкова мащабни снимки. Въпреки това, подкрепата от страна на продуцентите беше много сериозна, и заради големия му ентусиазъм, и заради силното впечатление, което е направил с късометражните си филми в Кан. Имахме честта да работим с един от хората, които са помогнали на Ксавие да получи финансиране – става дума за режисьора на втория екип. Той ни увери, че не са сбъркали, като са му дали този шанс. В този смисъл, вторият екип помогна изключително много за реализирането на филма. За първи път виждам толкова кадри, снимани от втори екип.

За актьорите няма какво да коментирам, защото те са световни имена. Проблемът беше с Олга Куриленко, която изпълнява ролята на Ника. Тя е манекенка по професия и няма кой знае колко опит на големия екран. Беше наета в последния момент, но след като гледах филма, смятам, че се е справила.

- Този втори екип е работил на другите локации или паралелно с първия в България?

Снимките в Турция, Москва, Южна Африка и Лондон се реализираха от сборни екипи, аз самият не съм участвал в тях. От българска страна в Истанбул заминаха май само личните костюмиери на Тимъти и Олга.

По филма работиха паралелно няколко екипа, първо бяха три, в един момент станаха дори четири. Това за мен беше съвсем ново като начин на организация. Всички тези екипи работеха независимо. Първи и втори екип снимаше филма. Трети екип работеха по клипове с актьорите и каскадьорите, доколкото разбрах, те всъщност са правили клипове за мобилни телефони. Четвъртият екип беше изцяло фотографски. Те се занимаваха само с фотографирането на символите от филма и играта. Така, че цялото преживяване беше много наситено и динамично.

- Когато четох отрицателни ревюта за "Хитмен", всички наблягат на факта, че режисьорската версия е била вярна на играта, но 20th Century Fox решили да преправят филма. Заснели допълнителни сцени и ангажирали Николас Де Тот да направи нов монтаж, това е причината и да се промени премиерната дата.

Не мога да кажа нищо за съдбата на филма, след като свършиха снимките. Това, което за мен беше ново във финалната версия, беше епизодът с битката между няколкото агента в метрото. Лично аз се надявам, че режисьорската версия ще бъде по-добра, аз поне имам известни критики към тази.

- За мен беше особено забавно да гледам България като Русия, както и най-известните ни актьори да говорят руски с лек акцент. По българските форуми се надигна доста силен вой за това докога ще ни използват като евтина имитация на Русия. Какво беше настроението сред българските актьори, усещаше ли се някакво негативно настроение, или напротив, те бяха наясно, че това е шанс за кариерата им?

Аз самият не се чувствам поруган от това, че снимаме София и я представяме за Москва или Санкт Петербург. Моята критика е, че много лесно могат да се коригират видимо българските знаци, като например "поща" – всички знаем, че в руския език няма буква "щ". Това са неща, които ние и руснаците виждаме, но като че ли чужденците все още не могат да направят разлика. Това, че има надписи на кирилица, означава, че прилича на Русия. Всъщност това е доста странно, защото съпругата на Ксавие е от Източна Европа, тя помогна изключително по време на целия процес и не знам защо не настоя да се изчистят и тези детайли.

С българските актьори се получиха някои доста комични ситуации по време на снимките. Например, имаше кастинг за водачите на SWAT отрядите. Оказа се, че нашите актьори ще бъдат през цялото време с противогази и няма да се вижда нищо от лицата им. Иначе, наистина, актьорите ни натрупаха доста опит в снимки за външни продукции. В много случаи се представят даже по-добре от скъпите чужди актьори и е жалко, че не получават равностойно заплащане. Жалко е и че няма някаква синдикална организация, както е навсякъде, за да защитава правата им.

- В "Хитмен" имаше страшно живописни кадри от България, очевидно заснети с много добра техника и даже един мизерен български влак, поставен в определен контекст, може да изглежда интересно. Сетих се за този разговор, който водихме в Хамбара точно преди една година, по повод "Kill-ната елха". Ако си спомняш, коментирахме проблема колко е трудно да се правят светли и оптимистични филми у нас, като тук няма нищо подобно за заснемане. Всъщност, България се оказва невероятна локация за снимки на такива упадъчни, пост-соц филми, а ние изобщо не се възползваме от това. Повечето български филми се стараят да постигнат хубава картинка, без някакво усещане за идентичност, докато местата, които показва "Хитмен" не са красиви и подредени, но въпреки това са въздействащи и наситени с история.

Ние действително притежаваме изключителни места за снимки. Между другото, попадайки в една такава среда, чужденците винаги леко се объркват, защото тук има много, всичко е интересно, струва си да го покажеш. Когато дойде някой, който по-лесно се захласва, е малко сложно за снимки. Често такива хора започват да търсят какво да вкарат във филма и забравят за основната идея.

Говорейки за "Хитмен", се сещам за тази бензиностанция, на която спряха за малко Агент 47 и Ника. Това е едно място, за което съм сигурен, че 99% от българите никога не са виждали. Става дума за един изоставен паркинг насред планината, но когато открием такава локация, започваме да я използваме. Например влакът стана много популярен, там постоянно се снимат чужди филми. Специално тази железопътна линия, на юг от Сливница, е много удобна, защото там вече не минават пътнически влакове.

- А защо според теб българските режисьори не се интересуват от тази визия?

Мисля, че това си е някаква наша национална черта. Примери колкото искаш. Винаги въпросът е един и същ: "Добре де, защо тези хора правят това, което трябва ние да направим?" Имам приятел италианец, който в момента подготвя филм за разнообразието на кукерските маски. Не би ли трябвало ние самите да направим такъв филм, за да покажем собствената си идентичност? Оказва се, че ние българите не мислим така.

- При положение, че си участвал в толкова български и международни филми, как според теб опитът, натрупан в чуждите проекти се отразява на работата по нашенските, щом имаме толкова различен подход? Как в такъв случай можем да "смелим" западния опит?

На първо място, чуждите продукции помагат на самата държава и на хората, които работят в сферата на киното, като им намират работа. На второ място, идва едно негативно следствие и то е, че се научаваме да сме наемници. В един момент започваме да губим нашите собствени идеи – вместо да ги реализираме, работим за нечий друг филм. Неведнъж съм казвал, че оптимизмът ми за българското кино е свързан с новите, все още малки продуцентски къщи, които полека-лека натрупват опит. Може би дори "опит" не е точната дума, защото повечето такива къщи се ръководят от хора с много опит, Да кажем, че трупат връзки с чужди продуценти и в един момент започват да ги използват. Резултатите са вече налице. За пример от последните дни мога да дам копродукцията между Холандия, Белгия и България "На сляпо". Тя е заснета почти изцяло у нас, в Полски Тръмбеш и от наша страна е продуцирана от "Клас филм". Такива проекти тепърва ще започват да се множат, да стават все по-хубави и по-гледаеми.

- А българското кино?

Посредством тези проекти българските продуценти набират контакти и капитал, които влагат в местни продукции. На този етап външната помощ е неизбежна, защото възвращаемост от киното в България няма. Все пак, нещата се променят, тук-таме изскачат проекти, които са подкрепени от нови български лица и организации. Така че има надежда :-)